Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Той пише за нови начини да използваме корабите си. Те винаги са били използвани като транспорт — да откарват войниците и оръжията до мястото, където ще се води битката, но Томас пише на краля, че ако можем да направим корабите по-маневрени, ако успеем да ги въоръжим с тежки оръдия, тогава можем да използваме за бой самите тях. Един кораб може да срещне друг и да го обстрелва от разстояние, да го завладее по море с оръдия и да не разчита на възможността да се доближи достатъчно за абордаж. Пише, че френските кораби с платна и весла носят ужасяващо тежко оръдие, което изстрелва каменни гюлета към мишената, и че могат да пробият вражески плавателен съд, да го блъснат с витлото на носа си, и едва тогава да се придвижат успоредно до него, за да позволят на войниците да се качат на борда за близък бой на един плавателен съд, който вече е повреден.
Брат му Едуард излага по време на съвета довода, че Томас има голям усет за морето, пътувал е надалече и е виждал корабостроителниците на Венеция, гледал е как тамошните кораби с платна и весла маневрират и се бият; но дори още докато казва това на краля, съперниците на братята за вниманието на краля, Томас Хауард и неговият син Хенри, се изсмиват презрително и казват, че корабите ще послужат на краля единствено като отведат армиите му до Франция, или като блокират английските пристанища, за да не допуснат нахлуващи френски кораби. Идеята за флотска кампания водена от моряци по море, била нелепа. Казват, че Томас Сиймор е пил морска вода и е ухажвал русалки. Бил мечтател, глупак.
Почти всички, които подкрепят идеята за водена от флота война, са реформисти. Онези, които казват, че корабите трябва да се използват по стария начин, са хората, които искат старата религия. Спорът се изражда в обичайното разделение на двора. Сякаш нищо не може да бъде решено без религията; а по въпроса за религията никога не може да бъде взето решение, везните се накланят ту на едната, ту на другата страна.
— А сега се оказва, че семейство Хауард са прави и Том Сиймор е глупак — процежда яростно Хенри към мен, когато идвам в покоите му преди вечеря. Той няма да вечеря с придворните днес. Кракът му причинява твърде много болка, а сега започва да вдига температура. Гледам червеното му, потно лице и така ми призлява от страх, сякаш съм малко дете, застанало срещу разгневен родител. Имам чувството, че не мога да направя нищо, за да го укротя; каквото и да кажа, все ще е грешно.
— Да вечерям ли с вас, скъпи? — питам кротко. — Мога да поръчам да ни поднесат вечерята тук. Не е нужно да отивам в залата.
— Вечеряй в голямата зала! — процежда той. — Трябва да видят някого на трона, а Бог е свидетел, дъщерите ми не могат да заемат мястото ми, а синът ми е дете без майка. Аз съм почти сам на света, моите командири са глупаци, а Том Сиймор е най-лошият от всички!
— Ще дойда при вас, когато вечерята свърши — казвам успокоително. — Но мога ли да изпратя музикантите си да ви посвирят междувременно? Имат нова хорова пиеса, основана върху вашата…
— Том съсипа корабите ми, а сега най-вероятно ще ги изгуби всичките! Мислите ли, че мога да бъда прикоткан от някакви глупаци, които подрънкват на лютни? Нима не виждате, че съм отчаян? Че съм в отчаяние и никой не може да ми помогне!
Антъни Дени вдига очи и си разменя поглед с доктор Уилям Бътс. Всички те чакат да видят дали мога да успокоя краля. Аз съм единствената им надежда. Отивам много близо до него и допирам ръка до горещото му влажно лице.
— Любов моя — казвам. — Не сте сам. Обичам ви, народът ви обожава. Това е ужасно, толкова съжалявам.
— Тази вечер получих вест от Портсмут, от Портсмут, мадам. Том Сиймор отплавал в най-ужасната буря, която са виждали от години, и има вероятност да е изгубен. И всичките ми кораби изгубени заедно с него.
Не трепвам, дори не затварям очи, макар да усещам силно пулсиране чак до сърцевината на тялото си, сякаш съм ранена, сякаш наистина кървя отвътре; но оставам спокойно усмихната, взряна в разяреното му лице, с ръка, опряна на изгарящата му буза.