Укротяването на кралицата

Тя влиза и ми прави толкова нисък реверанс, сякаш съм императрица, после стрелва Катрин Брандън с лека усмивка и отново прави реверанс на дамите. Веднага проумявам защо Мери се е поколебала да я покани в покоите ми. Тя е изключително красива млада жена, облечена като провинциалистка, младата съпруга на заможен фермер или градски търговец. Не е от висшата аристокрация, а по-скоро една от издигащите се в момента хора, които вероятно имат старо име и са го използвали, за да се сдобият с ново състояние. Бялата ѝ шапчица върху лъскавата кафява коса е поръбена със скъпа бяла дантела. Обрамчва изящно сърцевидно лице с будни кафяви очи и непринудена усмивка. Носи проста, кафява вълнена рокля с фуста от червена коприна. Ръкавите ѝ също са в скромен кафяв цвят, а около шията си носи поръбена с дантела яка от хубав лен. Изглежда като млада жена, която бихме могли да срещнем по време на някое лятно пътуване на двора, избрана за Майска кралица заради чистата си, невинна красота, блестяща сред другите момичета от селото. Бихме могли да я видим в някоя жива картина, избрана да изиграе ролята на принцесата, похитена от нарисуван дракон в някое процъфтяващо градче. Толкова е очарователна, че всяка майка би се постарала да я омъжи млада, всеки баща би се погрижил тя да сключи много добър брак.

Тя със сигурност не изглежда така, както си представям една жена, вдъхновена от Бог. Очаквах някоя по-възрастна жена, със загрубяло, невзрачно лице, прорязано от добродушни бръчки. Жена, по-подобна на някоя от игуменките от детството ми, със сигурност някоя жена с по-суров и строг вид от тази малка красавица.

— Срещали ли сме се преди?

Струва ми се странно позната, и съм сигурна, че разпознавам ослепителната ѝ усмивка.

— Не дръзвах да се надявам, че ваше величество ще си спомни за мен — казва тя вежливо. Долавям плавния акцент на Линкълншър. — Баща ми, сър Уилям, служеше на вашия свекър лорд Бръф в Гейнсбъро, и често ме канеха в имението, когато организирахте празненства и танци. Винаги идвах в имението за Дванайсетте коледни дни, а също и на Великден, и на майския празник. Но бях малка. Не очаквах да ме познаете сега.

— Сторихте ми се позната.

— Бяхте най-начетената млада дама, която бях виждала някога — признава тя. — Веднъж разговаряхме и вие ми казахте, че четете на латински с брат си. Тогава разбрах, че една жена може да учи, че една жена може да усвоява познания. Това ме подтикна да се заема с изучаване и запаметяване на Библията. Вие бяхте моето вдъхновение.

— Радвам се, че съм говорила с вас, щом това е резултатът. Репутацията ви на пътуваща проповедница ви изпреварва. Мислите ли, че можете да ни научите на нещо?

Тя свежда глава.

— Мога да ви казвам само онова, което съм чела и което знам — отвръща.

— Чела сте повече от мен и тези начетени дами?

Тя ми отправя мила, почтителна усмивка.