Укротяването на кралицата

— И кралят знае за това? — питам.

Художникът кимва.

— Съгласи се?

— Негово величество хареса идеята.

Радвам се. Това показва, че кралят не се смята за недосегаем, както погрешно твърдеше Томас. Кралят наистина изпитва съмнения и се вслушва в шута Уил, чиято дадена от Бог дарба е да изразява гласно тези съмнения.

Стената между двата сияещи входа ще бъде богато украсена, като кутия за скъпоценности, с червени рози по тавана и четири златни колони, подобаващ фон за това семейство, което притежава всичко. Отдясно ще бъде Елизабет, отляво ще бъде Мери, а в центъра, също облечен в наситения червен цвят на Ланкастър, ще бъде принцът, скъпият Едуард, застанал до своя баща, краля, който седи гордо на трона си, и аз до него. Картината ще бъде прерисувана и гравирана и ще се разпространи из кралството, из целия християнски свят. Тя ще възвести триумфа на амбицията на Тюдорите. Ето го Хенри, едър и красив, силен и мъжествен, със сина си, здраво момче, възмъжаващо до него, аз, неговата съпруга все още в плодовита възраст, седнала до него, двете му красиви дъщери до нас, и народът на Англия — двата шута, надзъртащи към нашата слава и блясък.

— Тя изглежда добре — казва тихо Хенри зад мен, като хвърля одобрителен поглед към принцеса Мери.

— Тя страда от много силни болки в корема, но мисля, че положението ѝ се подобрява — казвам. — Мисля, че с всеки изминал ден се чувства все по-добре. Грижа се да се храни редовно и да редува спортуване и почивка.

Той кимва.

— Навярно ще е добре да я омъжим — казва го така, сякаш идеята му е хрумнала току-що.

Стрелвам го с лека, иронична усмивка.

— Милорд съпруже — казвам закачливо, — кого имате предвид? Защото зная така добре, както ви познавам, че сигурно вече имате предвид някой за нея. И вероятно някой посланик вече обсъжда това в някой двора на някой велик крал.

Той хваща ръката ми и ме отдръпва далече от художника и от принцеса Мери, чиито тъмни очи ни проследяват, сякаш иска да узнае какво готви баща ѝ за нея.

— Боя се, че отначало няма да ѝ се понрави, но след като Франция е срещу нас, Испания е такъв ненадежден съюзник, а папата е враждебно настроен към нас, мислех за нов съюз — може би с Германия, може би с Дания или Швеция.

— Тя ще трябва да е свободна да изповядва вярата си. Нали там са лутерани?

— Ще трябва да се покори на съпруга си — поправя ме той.

Колебая се. Мери е интелигентна и задълбочена. Може би, ако получи шанса да обсъжда религиозни въпроси с интелигентен съпруг, би мота да приеме моя възглед, че Бог ни говори поотделно, на всеки един от нас, че не ни е нужен нито папа, нито свещеник, нито кървяща статуя, за да намерим пътя си към вярата. Бог ни зове и ние трябва само да се вслушаме. Няма умели хитрини, които да ни спечелят прошка. Има само един път и има само една Библия, и една жена може да я изучава така, както и един мъж. Мери е слушала Кранмър, говорила е с проповедниците, които ни посещават. Работила е по преведения от Еразъм Нов Завет с мен и прави прекрасен превод на Евангелието на Свети Йоан, работейки почти изцяло сама. Когато бъде принудена да преклони волята си пред съпруг, може да открие, че опитомяването на духа ѝ я води към Бог. Мисля, че чух гласа на Бог, когато разбрах, че трябва да престана да се вслушвам в собствената си воля. Може би за заварената ми дъщеря ще е същото.