Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

часа, но внезапно това няма значение. Съпротивата ми се стопява и вече не мога д а го крия.

— Добре ли си? — поглежд а ме истински съчувствено тя.

— Добре съм — отговарям с изненад ващо твърд глас. — Но бившата ми приятелка е

бременна. — Джилиан д ори не примигва. Би трябвало д а стане ад вокат или психотерапевт. —

Много си устойчива на изненад и.

— Про сто не те познавам — казва и отпуска ръце върху д ънките си. — Освен това

под обни неща не са нещо необичайно. И какво ще правите сега?

— Нямам пред става. — В гърлото ми отново се появява познатата топка. Разказвам й за

Бъд ни вечер, за баща ми, за род ителите на Саша и за това как наскоро тя е отишла на го сти у

Линд зи, а Джилиан си сед и д о мен и кима и ме слуша внимателно.

— Ед на от приятелките ми има д вегод ишно д ете — казва, след като свършвам. — Казва

се Санд и. Бившият й ги по сещава всяка нед еля.

— На колко год ини е приятелката ти?

— На сед емнайсет. Труд но й е, но майка й много и помага. А и д вамата с бившия й все

още преспиват от време на време. — Възд ъхва. — А аз толкова често й повтарям д а го о стави,

че тя вече избягва д а го споменава пред мен. Обаче съм сигурна, че прод ължават.

— Вероятно. Случва се често. Но не и при нас. — Отпускам ръце в скута си и се

вторачвам в килима. И той е в прасковен цвят като стените, със съвсем пресни след и от

прахо смукачка, и никак не ми се иска д а повърна върху него. — Знам, че не би трябвало д а ти

разказвам всички тези неща. Сигурно превъртам. Ако съм ти писнал, можеш д а си вървиш. —

Оборвам глава и млъквам.

— Да не би д а възнамеряваш д а повръщаш? — оглежд а ме внимателно тя. — Да ти

д онеса ли нещо?

— Не. — Облягам ед на възглавница на стената и се отпускам върху нея. — Като си отспя,

ще се оправя. Иначе благод аря.

— Окей. — Изправя се на крака, но внезапно се обръща към мен и заявява: — Струва ми

се, че първо трябва д а си изясниш някои неща с приятелката си, пред и д а започнеш д а

преслед ваш хората по стаите. Но сигурно и ти вече си се д о сетил.

— Да, знам. — Клепките ми натежават.

— Вероятно утре няма д а си спомняш нищо от този разговор. — Прави крачка напред и

се привежд а над мен. — Колко пъти си го правил пред и? Имам пред вид с момиче, което

почти не познаваш?

Поклащам глава и тя сяд а отново на леглото и ме поглежд а в очите. Ако вече не бяхме

минали през всичко това, бих си помислил, че се кани д а ме целуне.

— Довед ох те тук, за д а се разсея — отронва, усмихвайки се на себе си. — Но не стана

така, както си мислех. Не че имам нещо против. — От какво да се разсееш? Сигурно съм го

изрекъл на глас, защото тя се под пира на брад ичка и отговаря: — Майка ми е в болницата. И

сега съм на го сти у Оуен, защото трябваше д а се махна за малко от нас.

— Защо?

— До гуша ми е д ошло от всичките й проблеми. И от известно време имам чувството, че