![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
Вярно е. Откакто татко се премести в Сиатъл.
По сле прод ължава д а ми разказва за ски ваканцията си, а през това време аз си поглъщам
препечената филийка. Която е толкова възхитителна, че ми струва огромно усилие на волята
д а не я вд игна и д а не обявя на всички колко е възхитителна. А по сле Дани казва:
— Не вярвах, че ще д ойд еш тук. Така и не отговори на имейла ми.
Да, наистина не ми хрумна д а отговоря на имейлите, които ми изпратиха за това парти.
Защото, първо, д о снощи нямах пред става, че ще ид вам и, второ, защото не ми се сториха
лични. Изричам и това на глас, а тя започва д а чопли килима и пита:
— Все още ли се занимаваш със Саша?
— Не — излъгвам.
Дани прод ължава д а чопли килима, сякаш там се съд ържа решението за по стигането на
глобален мир.
— Напротив! — изрича с вид на човек, който знае по-д обре.
И знаете ли какво? Изобщо не ми се занимава със спорове.
— Както кажеш, Дани.
Думите ми звучат така, сякаш излизат от тонколона. Нейните също. Всичко около мен се
д вижи на забавен ход .
— Малко ме боли, д а знаеш — смотолевя тя. — Това, че толкова нерви похаби зарад и нея.
— Хей, не го приемай лично! — Оставям филийката в чинията си и д око свам крака й. —
Това няма нищо общо с теб. Винаги съм те смятал за страхотна!
— Или про сто год на за чукане. — Дани свежд а глава и ко сата й пад а върху лицето й като
завеса.
Да, и това също, само д ето и д вамата знаем, че така и не стигнахме д отам.
— Пияна ли си? — питам и разд елям ко сата й, за д а й вид я очите. — Мислех си, че всичко
межд у нас е наред . Онзи път, когато ме взе в колата си…
— Да — изрича внезапно тя. — Малко съм пияна. — Изправя се на крака, вторачва се в
мен и д опълва: — Изобщо не мисля за теб!
По сле се обръща и напуска стаята.
Довършвам си филийката и се опитвам отново д а глед ам вид еоиграта. Гавин, който на
някакъв етап се е промъкнал в стаята, без д а го забележа, обявява:
— Ник, Дани те търси!
— Вече не — казвам му.
Вземам чинията и чашата си и ги о ставям на масичката. Иска ми се д а съм по-близо д о
музиката. Краката ми ме отвежд ат обратно в д невната и вед нага щом се озовавам там, ми се
иска д а не бях ход ил. Пред и д а чуя самата музика, чувам гласа на Аврил. Сякаш шепти право в
ухото ми: Аз съм с теб!
И в гърлото ми отново се над ига онова познато гад ене. Човекояд ното растение най-
сетне пробива д упка в стомаха ми и показва, ед но от листата си на външния свят. Намразвам
се. Не мога д ори д а се напия или над русам д о статъчно, за д а забравя! Започвам д а си
проправям път през бавно танцуващите д войки, без д а имам пред става накъд е отивам.
В ъгъла на стаята ед на д еветокласничка на име Меган е сед нала в скута на Марк Геру, но с
гръб към него. Той опипва циците й, а ед ин д руг тип, сед нал на стола срещу нея, опипва
коленете й и я мляска. Тя се кикоти и ед новременно с това го целува и аз не съм ед инственият,
който ги вижд а. Цялата стая ги глед а.
— Да не би д а чакаш шоуто секс на живо, а? — прошепва в ухото ми някакво момиче.
Обръщам се и се оказвам очи в очи с Джилиан. — Както изглежд а, след д есетина минути ще
стигнат и д отам.
И се обръща, пред и д а съм успял д а отговоря каквото и д а било, а аз започвам д а търся
някой, с когото д а си поговоря, но който няма д а ми зад ава глупави въпро си или д а ме
обвинява, че съм искал само д а чукам. И накрая се озовавам сед нал на д ивана д о Хънтър, който е изгубил пред ишното си момиче или може би е свършил с нея, или кой знае какво.
Проточвам врат и оглежд ам помещението за Кийлър, но не го вижд ам никъд е.
Наблизо танцува Джилиан. Вижд ам я в пролуките сред тълпата. Танцува като хипи, но на
нея някак си й отива и аз започвам д а местя поглед встрани и обратно към нея и д а поглежд ам
назад , смеейки се на някаква шега на Хънтър, която така и не съм чул. Сигурен съм, че
Джилиан е най-високото момиче в стаята, по-висока д ори и от мен. И тъкмо се питам точно
колко ли е висока, опитвайки се д а зад ействам окомера си, когато тя улавя поглед а ми.
Под хилва се и извръща глава. Аз също извръщам глава, а когато отново поглежд ам напред , тя
стои пред мен и хваща ръката ми. Аз се изправям, обаче не ми се танцува и й го казвам.
— На мен също не ми се танцува — казва тя. — Ела горе!
Стиска ръката ми и аз тръгвам след нея, а килимът гъд еличка стъпалата на краката ми
през чорапите. Стигаме д о горния край на стълбите и аз се вкаменявам като статуя. Някои от