Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

след краката си към любимата ми стая, къд ето прод ължавам д а се д русам. Когато най-сетне

отново излизам оттам, то е само защото съм преглад нял като вълк. Народ ът вече е накацал по

веранд ата, но за съжаление не вижд ам барбекю. Марк примамва всички ни вътре с гигантски

пакет крекери и стотици пакетчета чипс. Това е моята програма: д русане, пиене, храна, пиене,

храна. Схванахте картинката, нали? През о станалата част от нощта малко няма д а съм във

форма, но на кого му пука! Само външен проблем. Вътре всичко е наред . Спокойно и

безгрижно.

Музиката бучи в ушите ми. Нели, Никълбек, Джей Зи. Танцувам по-д обре, когато съм

над русан, така че танцувам, по сле пия (този път вод ка), а по сле след ва голямо пишкане и

очите ми не могат д а д ойд ат на фокус, но не ми пука. Повличам крака към кухнята, която сега

е пълна с момичета, които си правят препечени филийки, сед ят около масата и говорят.

Елд жения и Дани също са там и аз заставам на прага и ги слушам как успокояват плачещото

момиче на масата. По степенно се изяснява, че баща й бил арестуван за измами и всички

повтарят, че той щял д а се оправи, защото това не било истинско престъпление, примерно

като въоръжения грабеж, а след това Елд жения внезапно ме забелязва как вися на вратата.

— Ник, искаш ли препечена филийка с фъстъчено масло? — пита.

Дани също поглежд а към мен и казва:

— Аз не бих отказала!

Елд жения грабва д ве филийки хляб и ги слага д о то стера в готовно ст за след ващата

партид а. По сле казва:

— Ще ти ги д онеса.

Разговорът им очевид но е личен, порад и което аз се отправям към телевизионната стая в

д ругия край и сяд ам, за д а наблюд авам вихрещата се вид еоигра.

— Зд расти, Ник! — казва някой.

— Зд расти! — казвам на празното про странство в главата си.

Всъщно ст изобщо не след я д ействието на екрана. Мислите ми са насочени пред имно към

препечената филийка с фъстъчено масло. Ако трябва д а бъд а честен, по-голямата част от

тялото ми се намира успоред но на под а и безмълвно се моли за по-скорошната поява на тази

филийка. Точно в този момент се появява и Дани.

Сяд ам като примерен, ид еално функциониращ член на обществото и тя ми под ава

чинийка с препечена филийка и чаша с нещо оранжево.

— Какво е това? — питам, като поемам чашата.

— Обикновен портокалов сок — отговаря тя и сяд а д о мен.

— Благод аря! — Отпивам от портокаловия сок и по ставям чашата внимателно на

килима.

Дани привежд а глава към моята и русата й ко са се разлива по раменете й.

— Е, как мина Колед ата?

— Окей — кимвам. — А твоята?

— Страхотно! Трите ход ихме на ски за д ва д ена! — Трите ще рече тя, майка й и по-

голямата й сестра Ленор, която учи в университета на Монреал. Мисля, че точно това правиха

и миналата год ина и тъй като си го спомням, го изричам на глас, а Дани се усмихва и казва: —