![Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/0/shche-si-ostanem-priyateli-nali-calibre-2-35-0-download.jpg)
Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]
- Автор: Мартин Кели
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]». Краткое содержание книги:
Такива бяха плановете на шестнайсетгод ишния Ник за лятото.
Да се справи с по след ствията от развод а на род ителите си и с номерата на гад жето сиДани.
Усложненията бяха по след ното нещо, което му трябваше.
Така беше, пред и д а се появи Саша.
Юли, плаж, море… Внезапно той се оказа затънал д о гуша в сериозна връзка, но с изненад а о съзна, че няма нищо против. Харесваше му д а бъд е с нея, д а си говорят, д а мълчат заед но…
Докато Саша не сложи край на отношенията им с клишето „Ще си о станем приятели, нали…“
Ед на история за силата на първото сериозно влюбване, за болката от разд ялата, за шока от новината за непред вид ена бременно ст.
вратите са вече затворени и се сещам, че би трябвало д а я пред упред я, но д окато се сетя д а го
направя, тя вече отваря вратата на главната спалня. Там Кийлър и Вики вече работят с пълна
газ и аз започвам д а се смея. Джилиан затръшва вратата, пред и те д а са успели д а се обърнат и
д а ни вид ят. Поглежд а ме смръщено, като че ли съм ид иот, и аз пак се разсмивам.
Не вижд ам д обре и не мога д а спра д а се смея. Сигурно окончателно вбесявам Джилиан,
обаче не ми пука. Даже не знам какво точно правя. Тя пробва след ващата врата, която обаче
не помръд ва, и се обръща към мен с изражение, което казва: „Защо не направиш и ти нещо?“ И
аз го правя. Пак се разсмивам, този път още по-силно. Докато накрая третата врата се отваря и
вътре се оказва чисто.
Влизаме и тя затваря вратата зад нас. Стените са бояд исани в прасковено и покрити с
плакати на коне. По рафтовете се вижд ат мед али и трофеи, а на нощното шкафче е по ставена
снимка — момиче в ко стюм за езд а с някаква възрастна д войка — твърд е стари, за д а й бъд ат
род ители.
— Това трябва д а е стаята на сестрата на Марк — казвам. Започвам д а се разхожд ам и д а
разглежд ам трофеите. На всички тях пише ед но и също име: Селин Геру.
Джилиан присяд а на леглото и ме поглежд а сконфузено.
— Може би не трябва д а бъд ем тук.
— Не мисля, че има проблеми — казвам и сяд ам д о нея. — Пред и всички врати бяха
отворени — като че ли нарочно.
Джилиан кима и пита:
— И сега ли ще се разсмееш?
— Ще се опитам д а се възд ържа — казвам и смръщвам сериозно лице.
— Ами вратата? Като глед ам, няма ключалка.
— А, д а!
Ставам, пъхвам облегалката на ед инствения стол в стаята под бравата и отново се
връщам на леглото.
Джилиан си събува обувките и ляга. Вижд ам зърната й под блузката и се изпъвам д о нея и
потърквам ед ното с върха на пръста си. Целуваме се. Аз се претъркулвам върху нея, пъхвам
ръка под блузата й и разкопчавам сутиена й. Готино! Събличам я и свежд ам поглед към онова,
което д око свам. Да, малки са, точно както си мислех, обаче са готини, и усещам, че вед нага
се над ървям. Джилиан очевид но също го усеща и прид ърпва лицето ми към себе си и пак ме
целува.
Толкова искам д а го направя! Искам тя д а ме д око сва и д а ми позволи д а правя с нея
каквото си поискам. Нещо ми под сказва, че ще бъд е много д обра. Може би начинът, по който
се усмихва.
— Джилиан — изричам. Гласът ми звучи странно, като че ли е чужд . — Не но ся нищо!
— Нямаме нужд а — прошепва тя. — Аз не искам д а стигам д отам. Про сто д а си
поиграем.
Това също не би било зле, д аже като че ли е по-д обре. И аз възд ъхвам, когато тя д око сва
д ънките ми. Готино! Го спод и, колко ми липсваше това! Вероятно не би трябвало, обаче ми
липсваше, но д о този момент изобщо нямах пред става колко ми е липсвало.
Обаче не мога. Не мога д ори това.
Сграбчвам ръката й.
— Не мисля, че мога д а го направя. — Джилиан ме поглежд а изненад ана. — Няма нищо
общо с теб! — побързвам д а д обавя. — В момента с никого не мога д а го направя!
Тя сяд а и притиска колене към гърд ите си.
— Извинявай — казвам.
— Няма проблеми. Про сто си мислех, че начинът, по който ме глед аш…
— Да, наистина те глед ах. Много хубаво танцуваш. — Поглежд ам тайничко към краката
й. Не си спомням д а съм я забелязал д а си сваля чорапите, но сега краката й са голи и ноктите
им са лакирани в бебешко розово. — Имаш страхотни крака! — д обавям.
По-глупаво нещо от това не можах д а измисля! Но в момента мозъкът ми е прекалено
развод нен, за д а измисли нещо умно.
— Благод аря — кимва тя и ме поглежд а.
Започвам д а се питам д али нямаше д а бъд е по-д обре д а не се бях д рогирал и д а се бях
прид ържал само към бирата. Онова гад но растение пак се разд вижва в мен и аз нямам понятие
как д а го спра.
— При мен нещата са много сложни — обяснявам. — И това няма нищо общо с теб!
— Казах, че няма проблеми! — повтаря тя. — Про сто ми се искаше д а поизпусна малко
парата, нищо повече. И реших, че мога д а ти вярвам — нали си най-д обрият приятел на Оуен!
— Мамка му! — цапвам се по челото. — Какво правя?! — Напълно бях забравил, че
Джилиан е братовчед ка на Кийлър. Как мога д а забравя под обно нещо?!
— Спокойно! — кимва тя, кръсто сва крака и помръд ва розовите си пръсти. — Нищо не е
станало.
Обаче аз исках д а стане и сега от самата мисъл за това, за нещата, които ми минаваха през
главата само пред и няколко минути, ми прилошава.