Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

малка, отколкото в буд но състояние, и аз свежд ам поглед към розовите нокти на краката й и

от гърд ите ми се изтръгва възд ишка на облекчение. Нещата межд у нас стигнаха много по-

д алече, отколкото би трябвало, но можеше д а бъд е и по-зле. Измъквам се от леглото и

започвам д а въртя лавата си ръка, за д а я накарам отново д а проработи.

Засега не се чувствам още съвсем нормален, но отивам натам. Вече вижд ам д обре, което

е показателно. Онова, което ми трябва сега, е вод а или още по-д обре — кока-кола. Разресвам

ко сата си с пръсти и тръгвам към д олния етаж.

В кухнята цари тишина, а запасите от безалкохолни напитки се оказват изчерпани, така че

изплаквам ед на от мръсните чаши в мивката и я пълня с обикновена чешмяна вод а. Това е

най-слад ката вод а, която някога съм пил, и пред и д а се усетя, съм изгълтал д ве чаши. Странно

е как човек може д а прод ължава д а крачи из света, независимо колко гад но се чувства.

Правя завой към д невната. Две момичета танцуват и пушат, а под ът и д иванът около тях

са пълни с тела в различни фази на заспиване. Метан — д еветокласничката, която сед еше в

скута на Марк, също е там, но аз съм сигурен, че все някой ще ме светне какво е станало по-

нататък. Насочвам се към телевизионната стая и ед ва не се препъвам в Кийлър. Той сед и на

под а с блажено заспалата в обятията му Вики и изглежд а ненормално трезвен насред стая,

пълна с момчета и момичета в полу и безсъзнание.

— Кийлър! — Измина д о ста време, откакто говорих за по след ен път, така че гласът ми

прозвучава по-силно, отколкото съм възнамерявал.

Той по ставя пръст на устата си и сочи към Вики, която отд авна е в страната на сънищата.

Премества я колкото му е възможно по-внимателно и тя се опъва на под а, без д а отвори очи.

— Вижд ал ли си Джилиан? — пита, когато д вамата се запътваме към кухнята. — Реших,

че сигурно сте си тръгнали. Къд е бяхте през по след ните д ва часа?

— Горе е и спи. Добре е.

— И през цялото това време си бил с нея, така ли? — сепва се приятелят ми.

— Не се тревожи! — вд игам ръка. — Нищо не е станало. Само говорихме.

Кийлър стиска устни и изръмжава:

— Не ме лъжеш, нали? Над явам се, че не би сторил нищо лошо на братовчед ка ми! В

момента има големи проблеми. Не мога д а говоря за това, но истината е, че по след ното,

което сега й трябва, е някой д а си поиграе с нея и д а я захвърли.

— Да, знам. Каза ми за майка си.

Кийлър примигва изненад ано.

— Защото аз започнах д а губя контрол и й разказах за Саша — прод ължавам. — Сериозно

ти казвам, бе, човек! Само си говорихме, а по сле заспахме!

Кийлър се отпуска на барплота и промърморва:

— А аз си мислех, че не искаш никой д руг д а знае за Саша.

— Про сто не бях на себе си. Лоша работа. И все още не се чувствам д обре. — Грабвам

чашата, която ползвах пред и малко, пълня я отново и поглъщам още вод а. — Смятам д а се