Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

— Ник! — над виква Марк силната музика.

Вад и ед на бира от хлад илника и ми я под ава и аз автоматично ставам ед ин от тях.

Говорим си така, че по-скоро крещим, д окато някакво момиче на име Денис не се появява в

кухнята и не отвлича Хънтър в д ругата стая. Аз пресушавам бирата си и също се насочвам към

бърлогата. На под а сед ят шестима и си д елят купичка трева. Ето това търсех! Присяд ам д о

ед но момиче, което познавам от групата по математика миналия срок, и си чакам ред а. Пред и

д а стигне д о мен, купичката свършва. Аз вад я моето пакетче трева и го под авам на ед но

момче на име Джона, което пълни купичката, взема си д оза, а по сле ми под ава хартията и

запалката. Момичето д о мен се пресяга, взема запалката и ме изчаква д а си свия д жойнта.

По сле ми го запалва. Вд ишвам бавно, като внимавам д а не погълна прекалено много д им, за

д а се разкашлям. Правя го вед нъж, д ва пъти, а след това под авам д жойнта на момчето от

д ругата ми страна.

Той ми се усмихва и аз му връщам усмивката. Вече усещам разликата. Тялото ми най-

сетне се отпуска и ед новременно с това се събужд а. Момичето от групата по математика има

д ълги мигли и големи пори на кожата. Никога не съм се д оближавал д о нея толкова много, че

д а забележа. Музиката звучи по-ясно, по-д обре и аз слушам и глед ам, и си чакам ред а, без д а

бързам си чакам ред а, и по сле отново започвам отначало. Не бих имал нищо против д а

изкарам така цялата нощ — в тази стая, с тези хора. Но по ед но време бирата, която изпих

пред и това, ми напомня за себе си и ми се налага д а отид а д о тоалетната.

Събувам си обувките и се насочвам към горния етаж на разузнаване. Никой не използва

спалните — всички врати са широко отворени и аз ги обикалям, а краката ми потъват в

меките килими и накрая отивам в банята д о главната спалня. Там има д ве мивки и д жакузи и

на мен ми минава през ума д а заключа, д а си го напълня и д а вляза в него. Но към този момент

устата ми е вече толкова пресъхнала, че се връщам в кухнята за още бира.

— Зд расти — промърморва някой, промушвайки се покрай мен.

Това е Джилиан, с бутилка бира в ръка. Облечена е със селска блузка с мъниста и впити в

бед рата д ънки. Тоалетът е нов за мен, което ме кара д а о съзная, че сигурно не съм я вижд ал,

откакто си е съблякла палтото.

— Зд расти! — позд равявам д ружески. — Как е?

— Добре. Вероятно не толкова, колкото за теб. — Кимва по по сока на очите ми и аз

потвържд авам с глава, че д а, знам, че зениците ми сигурно са разширени и нефокусирани.

— Къд е е Кийлър? — питам без никаква о собена причина, о свен това, че той е

ед инственият ни общ познат.

— Оуен е ето там! — по сочва тя към силно зад имената д невна, която функционира като

о сновен д ансинг. Тогава ми про светва, че тя над али изгаря от нетърпение д а разговаря с мен

след онзи крайно нелюбезен епизод в колата.

— Значи ти му викаш Оуен, така ли? — Това е ед но от най-гад ните имена, които съм