Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
На лицето на Страут се появи лукаво изражение.
— Десет към едно, а? Колко ще заложиш?
Харди се позамисли.
— От мен стотачка — предложи той.
— Сто долара? А ако загубиш, ще ми дължиш хиляда?
— Точно така.
— Готово.
Страут протегна ръка, Харди се поколеба една последна секунда, после я пое.
18
Беше петък следобед, най-подходящото време да го направят.
С приятния си професионален глас Джоан обяви, че дошъл часът за неговата аудиенция. Тя, разбира се, знаеше всичко по въпроса, тъй като бе набирала на компютъра документите за прекратяването, но с нищо не би издала това. Присъстваше също Костанца Ю., наричана Кози, завеждащата отдел „Човешки отношения“ в „Парнас“, която седеше отстрани на бюрото, на малка заседателна маса. Всичко щеше да бъде — и трябваше да бъде — строго по правилата. Когато Дрискол влезе, Малачи Рос седеше зад бюрото си и не стана.
— Здравейте, Брендън! — Той дори не си направи труда да наподоби някаква дружелюбна усмивка за посрещане! — Седнете.
Дрискол беше на около четирийсет години. Извънредно спретнат, той имаше старателно подстригани мустаци на необичайно привлекателното си и някак асиметрично лице. С мощната си физика и късата си тъмна коса, боядисана дискретно русо по връхчетата, той изглеждаше като изпратен от актьорска агенция, за да изиграе млад и внушаващ известен страх шеф в някоя сапунена опера. От начина, по който се държеше, никой не би си направил извод, че е обикновен секретар или — както Маркъм винаги го наричаше — помощник на директора. Днес той носеше вратовръзка в убито синьо и черен делови костюм на тънко райе. Още не бе направил и крачка в кабинета на Рос, когато хвърли бърз поглед на Кози и разбра какво предстоеше.
Не се възползва от предложеното му място за сядане. Вместо това се приближи до стола и сложи ръцете си на задната му облегалка.
— Надявах се, че ще имам възможност да разчистя нещата на Тим, преди да стигнем до това — каза той. — Макар че, естествено, ви разбирам. Но ще направя каквото мога в следващите две седмици.
Рос положи усилия да изрази разочарованието си.
— Не смятам, че това ще бъде необходимо, Брендън. Аз реших и управителният съвет се съгласи, че няма да изискваме от вас да останете от днес нататък. — На бюрото пред него имаше дебел плик и той го вдигна. — Включили сме чек вместо двете седмици предизвестие, а освен това и едно обезщетение, което се надявам, че ще оцените като добро. Като се има предвид вашият дълъг стаж в компанията, както и високата оценка на господин Маркъм за вашата работа, управителният съвет одобри седем месеца пълно възнаграждение и пет допълнителни месеца с половин заплащане. Също така, разбира се, пълната ви осигуровка за пенсия и препоръчителни писма от мен и още няколко други членове на управителния съвет. Ще имате също така възможността, ако желаете, да останете включен в здравноосигурителната схема на служителите.
Дрискол стоеше неподвижен, обърканите емоции бяха изписани на лицето му. Накрая той кимна и преглътна, приемайки свършения факт.
— Благодаря ви, докторе. Това е много щедро. Предполагам, че ще искате да върна ключовете, пропуска за паркинга и така нататък.
Още докато го казваше, бе извадил портфейла си, после се порови в джобовете си. След като постави нужните неща на бюрото на Рос, той постоя изправен пред него още известно време. Накрая с леко прокашляне продължи:
— Календара му държах главно в компютъра на бюрото ми, макар че има и незавършена разпечатка в най-горното дясно чекмедже. Още не съм успял да уведомя всички, с които имаше уговорени срещи. Има също малко неизпратена кореспонденция и, струва ми се, няколко вътрешни докладни. Ако искате да изпратите някой с мен, аз с удоволствие ще ги разпечатам.
Но Рос хвърли поглед, подканящ Кози да се обади.
— Това няма да бъде необходимо, Брендън. Ще разгледаме целия този материал през следващите седмици. Стандартната процедура е, че бихме предпочели да излезете с придружител от сградата веднага след края на тази среща. — Тя се усмихна с топлината на кобра. — Разбираме, че това може да бъде малко смущаващо, но съм уверена, че разбирате, че в това няма нищо лично. Някои хора… — Тя остави фразата недовършена, поклати глава, после продължи. — Съдържанието на шкафчето до бюрото ви, включително пуловера ви и други лични вещи, са опаковани в кашони отвън. Охраната ще ви помогне да ги пренесете.
Поведението на Дрискол беше загубило малко от своята официалност. Той се обърна към Рос.
— А какво ще правите с личните документи на господин Маркъм? Той остави много конкретни указания да ги… какво да направя, в случай че…