Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Тази вечер Медрас осъществяваше типичното си посещение като продавач. Рос бе далеч не най-големият му клиент, но все пак бе доста важен. Това бе така, защото често пъти при появата на някое ново лекарство на пазара имаше съпротива, а Рос неведнъж бе проявявал готовност да включва новите продукти на „Биосинт“ в списъците на „Парнас“ почти веднага след пускането им. Това често водеше до ефекта на снежната топка. Сан Франциско не бе огромен пазар, но беше много добре забележим. Това го правеше достатъчно голям за целите на „Биосинт“. Когато Медрас отиваше при компании, десет или двайсет пъти по-големи от „Парнас“, той можеше да им каже: „Този продукт е толкова добър, че главният доставчик на здравни услуги в Сан Франциско го вписа в лекарствената си листа“. И другите медицински директори, впечатлени или успокоени, купуваха.
Две чашки аперитив придружиха първите десет-петнайсет минути, през които двамата мъже изразиха съжаление и съчувствие за загубата на Тим Маркъм, спомниха си хубави моменти с него, хвалиха неговия размах, ръководството и характера му. Но в тази неповторима обстановка с ордьовъра, който включваше може би най-доброто сашими в Западното полукълбо, тъжното настроение бе трудно да се задържи дълго. Когато сомелиерът предложи на Медрас да дегустира виното от бутилката „Латур“ от 1989 година, която бяха поръчали към азиатските агнешки пържоли, вече бяха преминали на по-приятни теми. Прекараха един час, обсъждайки с удоволствие игрите на голф, новите си играчки (Медрас току-що бе взел на изплащане един нов самолет „Саратога“), различни идеи и възможности за инвестиране.
Рос беше започнал да харесва лешниковия цвят на ликьора „Франджелико“ и се наслаждаваше на втората си чашка с кафето, когато Медрас най-после стигна до онова, за което двамата бяха дошли да си говорят.
През последната година „Биосинт“ беше разработила нов продукт. Държан в пълна тайна досега, той очакваше одобрението на Федералната агенция по лекарствата и Медрас знаеше от надежден източник, че добрите вести се очакваха през следващия месец. Компанията се бе домогнала до процес, който им позволяваше да правят инсулин на една пета от сегашните производствени разходи.
Рос остави чашата си на масата.
— Като казваш една пета, това означава двайсет процента, нали?
Медрас кимна, алчността възпламени погледа му.
— И ще предадем спестеното направо на вас.
Рос бързо направи изчисленията наум.
— Един долар дозата? Че това ще се покрие само от вноските. Това ще прехвърли цялата работа от червеното в черното.
— Да. Вярваме, че ще стане така. Макар че, разбира се, има някои проблеми.
— Проблеми има винаги.
Но Рос знаеше, че ако компания като „Парнас“ се заеме с това сериозно, много от проблемите може да бъдат смекчени. Например оплакванията за възможни редки странични ефекти можеха да не бъдат придвижени към федералните власти. И ако новият инсулин влезеше в списъците, неговото използване щеше да започне почти незабавно.
— Исках да ти кажа това — продължи Медрас, — защото през следващите две седмици търговците ще посещават вашите лекари. Искаме да имаме достатъчно образци с достатъчно случаи, за да може, когато започнат истинските продажби, хората да са спокойни относно този продукт — и лекари, и пациенти. Става дума за невероятен пробив, Малачи. Това наистина може много да промени нещата.
Рос му вярваше, макар че не бе длъжен да го прави. Федералната лекарствена служба щеше да провери. И ако все пак се окажеше, че има някакъв провал, Рос не смяташе, че е негова работа да бъде страж на държавната агенция.
Той имаше своя собствена мисия — да демонстрира, че добрата медицина и печалбата не са несъвместими. Връзките, които той и други подобни нему медицински директори осъществяваха с „Биосинт“ и други сродни компании, помагаха общодостъпното здравеопазване да се превърне в реалност. По-евтиният инсулин беше само един от стотиците примери. Някой трябваше да го натика в устата на хората, ако се налага. Просто нямаше друг начин, просто за всичко се заплаща.
Успокоен, че новият му продукт ще се появи в списъка на „Парнас“ веднага щом агенцията го одобри, Медрас плати сметката, допи кафето си и се сбогува. След като той си тръгна, Рос остана на масата да довърши своя „Франджелико“. Помещението се изпълваше все повече с добре облечени групи хора по двама и по четирима и той поседя, облегнат на стола, за да се полюбува още малко на екстрите, които му осигуряваше неговото положение. После протегна ръка надолу към десния си крак и вдигна тънката кожена папка, която Медрас му беше оставил. Отмести стола си назад достатъчно, за да може да отвори папката на скута си. Вътре имаше три хванати с бандерол пачки от стодоларови банкноти, ключ за стая с формата на кредитна карта и лист от бланка на „Биосинт“, на който Медрас беше написал номера на стаята.