Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Няма да направите това, лейтенант. — Пое отново бавно въздух, после продължи с разговорен тон: — Имаше достатъчно време досега да арестуваш доктор Кенсинг без заповед, Ейб. Но ти си този, който ме вкара в клопката на това решение, и сега аз ще го взема. Надявам се, че това е съвършено ясно.
Глицки просто бе загубил гласа си. Той оглеждаше стаята с открито недоверие, ако не и направо с враждебност. Джакман не му обърна внимание и заговори на Харди:
— Трийсет дни и достъп в замяна на какво?
— В замяна на свидетелстването му пред големия състав.
Чувството за разочарование беше осезаемо. Глицки клатеше глава в недоумение, че Харди бе изгубил цялото им време и усилия за толкова малко. Лицето на Марлин отразяваше подобна реакция. Дори Джакман сложи ръце на гърдите си и наклони глава на една страна. Но очите му поне още дълбаеха.
Харди почувства, че темата не е приключена.
— Виж, Кларънс, както са нещата сега, ако изправите Кенсинг пред големия състав, ще му кажа да се позове на Петата поправка. Ще имате късмет, ако научите даже името му. А иначе, ето, Марлин е тук — и той се обърна към нея, — получаваш основния си заподозрян в убийство да отговаря на всякакви въпроси, каквито искаш, без присъствието на адвоката му. Това е мечтата на всеки обвинител.
Но тя не беше убедена.
— Това не е моята мечта, Диз. Ти просто ще имаш повече време да му съчиниш история, към която да се придържа. — Тя се обърна към шефа си. — Няма да се получи, сър. Той всъщност не ни предлага нищо.
— Напротив, Марлин. Помисли за това. Предлагам един компетентен поглед отвътре за ситуацията в „Парнас“, точно това, което желаете.
— Винаги можем да получим това, Диз.
— Къде? От кого? Всички други, които работят там, ще прикриват себе си или шефовете. Дори другите лекари ще го направят.
— Не е вярно. Големият състав ще ги закриля, независимо какво са казали там. Създаден е именно с такава цел, Дизмъс. За да могат хората да говорят свободно.
— Тъкмо затова е създаден, съгласен съм, Марлин. Но невинаги се получава така. Няма да намерите прекалено много лекари, готови да ви окажат съдействие в усилията ви да отрежете източника на техните заплати. Но даже ако единственото, което искате, е да преследвате моя клиент заради Маркъм, ще го имате изцяло на ваше разположение за колкото време желаете. Няма да има оспорвания, неприемливи обстоятелства, възражения на защитата, ще правите каквото си искате.
По погледа на Марлин си личеше, че все още не отстъпва.
Глицки, придвижил се до рамката на вратата, се беше облегнал на нея като намусена статуя.
— Ами ако убие отново? — попита той. — Собствената си жена например. Никак няма да се чувствам добре, ако тя умре. А ти?
Джакман се намеси.
— Струва ми се, че е имал предостатъчна възможност да убие жена си, ако е искал, Ейб.
— Но сега, след нейното заявление, има по-голямо основание да го направи.
— Значи ще ѝ осигурим охрана — каза Джакман. — Или ще я преселим. Или и двете. Но ми се струва, че Дизмъс има право. Дори само от чувство за самосъхранение Кенсинг няма да направи нищо, докато знае, че е основният ни заподозрян за друго убийство.
Харди разбираше, че в известна степен неопитността на Джакман си проличаваше. Убийците рядко действаха рационално. Но, помисли си той скептично, това е политиката. Неопитните държат властта. И нямаше нищо против една мъничка самозаблуда, ако тя помагаше клиентът му да остане извън затвора.
Джакман отново се обърна към Глицки.
— Марлин и аз си говорихме точно за тези неща, преди да дойде Дизмъс, Ейб. Тогава се съгласихме, че разследването за „Парнас“ ще приеме съвсем различен обрат веднага щом предприемем някакъв арест по случая „Маркъм“. И се опитвахме да търсим някакви решения на този проблем. Сега ми се струва, че предложението на Диз има някакви достойнства.
Белегът на Глицки вече приличаше на опънато дебело въже през устните му.
— Този човек е убиец, Кларънс.
Джакман нямаше намерение да спори за това. Той беше разсъдлив, спокоен и кимна търпеливо.
— Може и да се окаже такъв, разбира се. Но както казахме тук, аз наистина не вярвам, че представлява заплаха за обществото. С това не искам да затварям вратата за преразглеждането на тази преценка. Всекидневно, ако се налага. Но междувременно — и той се обърна към Харди — съм склонен, Диз, да приема оценката ти за „Парнас“. Не искам да ги сплашваме. Не искам…