Клетвата

Оказа се, че в момента Страут реже някого в студената зала, но на рецепцията казаха на Харди, че няма да се бави дълго. Дали би желал да почака? Каза, че смята да почака.

Същинският кабинет на съдебния лекар — за разлика от моргата — бе истински музей на древни и съвременни оръжия и уреди за мъчение. Безкрайно интересно място за посещения, стаята не полагаше никакви грижи за безопасността. Цялата странна колекция на Страут беше изложена открито и човек можеше да се възхищава на експонатите, да ги държи в ръце и дори, ако е достатъчно лекомислен, да ги опита. Ако някой негов сътрудник някога се разяреше, помисли си Харди, би могъл да си направи тук истинско пиршество — да наръга няколко души с ножове на пружина или с ловджийски ножове, да разкъса други с ръчни гранати, а останалите да застреля с изобилието от автоматични оръжия в арсенала.

Харди седна на пейката при гаротата — с червената копринена кърпа и всичко останало — припомняйки победата си горе и размишлявайки доколко е благоразумно и какви са шансовете му да успее в следващия ход. Важното бе, повтаряше си той отново и отново, да задържи клиента си извън затвора. Знаеше, че под постоянния натиск на Глицки, при умението на Марлин да ръководи големия състав и предвид трудното и непредсказуемо поведение на Кенсинг, трийсетте дни, които Джакман му беше обещал, можеха да се изпарят като утринна мъгла. Харди трябваше да представи нещо повече, въпреки риска, че онова, което възнамерява да предложи, можеше всъщност да засили подозренията срещу неговия клиент.

Разбираше, че нещата вземаха хазартен оттенък и това го притесняваше. Но чувстваше, че няма избор. Примката се затягаше около врата на клиента му. Интуицията му подсказваше, че си струва да поеме риска. Но ако грешеше…

— Ако искаш, мога да поставя този лекясал парцал около гърлото ти и да го стегна само малко. Казват, че е много полезно за либидото. — Страут говореше за гаротата и дори, още по-зловещо, за еротичната асфиксия, силния оргазъм, който се получава при обесването и при някои други форми на задушаване. — Изглежда много на мода пред последните няколко години, макар че ако питаш мен, просто не си струва неприятностите. Но може и да греша. Май мнозина са склонни да опитат. Както и да е, как си?

Двамата мъже побъбриха няколко минути, докато Страут си преглеждаше съобщенията си. След като той седна зад бюрото си, а Харди се премести на друг стол, двамата заговориха по работа.

Когато Харди свърши, Страут се почеса по тила.

— Нека си изясня нещата — каза той накрая. — Идваш тук като частно лице и искаш да направя аутопсия на друг пациент от „Портола“, който е починал в същия ден като господин Маркъм?

— Ако вече не е направена.

— Как е името на лицето?

— Джеймс Лектър.

Страут поклати глава.