Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Достъпът включваше всичко, свързано с обвинението — физически данни, находки, свидетелства, полицейски доклади и така нататък. Защитата имаше абсолютното право над събраното от обвинението. Това беше азбучна истина на закона, но Харди реши, че не е излишно да напомни на всички, че така или иначе той ще види всички свидетелства, с които разполагат. Това ставаше автоматично.
— Но вие още не сте го арестували — продължи той, — нито сте го призовали пред големия състав. Така че той не е обвинен и следователно все още не сте задължени да споделяте всичко с мен.
— Свърши ли въведението? — попита Глицки.
Харди дори не показа, че е чул прекъсването. Погледът му беше вперен в Джакман.
— Предлагам ви размяна. — И продължи веднага: — Онова, което наистина гониш, е „Парнас“, Кларънс. Ти го знаеш, аз го зная, всички тук го знаем. Искаш да откриеш къде е гнилото и да го изрежеш, но трябва да внимаваш да не го изрежеш така лошо, че да последва смърт. Ако „Парнас“ хвърли топа, хората, които ще поемат най-големия удар, са преди всичко градските служители. Разбира се, това ще бъде истински лоша новина за множество добри хора, но това е и най-лошият възможен политически сценарий за теб, Кларънс, ако искаш да запазиш своя пост и да продължиш добрата работа, която си започнал.
Джакман сви леко устни в знак на неодобрение. Харди си помисли, че това не е само заради изчеткването. Беше засегнал някакъв нерв, както се надяваше, че ще стане.
— Добре. Какво общо има с това клиентът ти? — попита Джакман.
— Има общо, тъй като сега всички в „Парнас“ са омекнали, само защото търсите онзи, който е убил шефа им. Те очакват от вас да свършите точно това. Така че онези от корпорацията няма да забележат вашите хора и няма да се втурнат да си унищожават документите или да правят всякакви други спънки, каквито може да им хрумнат. Обаче арестувате ли Кенсинг, вече нямате никакъв претекст.
Спря, за да изчака да възприемат идеята му, но Марлин нямаше какво да мисли.
— При цялото ми уважение, Диз, това са глупости. Големият състав може да оглежда където си иска и когато си иска. Това няма нищо общо с твоя клиент.
— Не оспорвам това, Марлин. Можете да го арестувате и да продължите да разследвате в „Парнас“. Имате всичкото право за това. Обаче… — Той се обърна отново към Джакман. — … Имаме работа с организацията, която осигурява здравеопазването на града, вече доведена почти до ръба на банкрута, измъчвана от ужасни проблеми с оборотните средства, духът е паднал под нулата, а сега и загубила главния си шеф. Ако се разчуе, че се опитвате да я закриете…
— Нашето намерение не е такова — вметна Марлин.
Но Харди поклати глава.
— Няма значение. Ако арестувате Кенсинг и след това продължите да ровите, ще прилича именно на това. Което значи, че всичко ще се разхвърчи. Познавате нашия град, тук всичко се преувеличава. Всичко се превръща в проблем. Какво ще стане, когато множество градски служители решат, че остават без медицинско обслужване? Няма да е много приятно.
Всичко това беше добре казано, точно и може би вярно, но Глицки изобщо не искаше да го чуе.
— И начинът да избегнем тази потенциална катастрофа е да не арестуваме твоя клиент?
— Само докато големия състав си свърши работата. Да кажем, трийсет дни.
— Трийсет дни! — Глицки беше потресен. — Да не си се побъркал? Ако е убил Маркъм, а моите доказателства сочат това, вероятно е убил и цялото му семейство. Ако ще това да свали и цялото федерално правителство, не ме е грижа — мястото на този човек е в затвора.
Харди се обърна към Аш.
— Случаят куца, Марлин. Ако го арестувате, знаеш какво ще стане. „Парнас“ отива на кино, а след това, ако Кенсинг спечели делото на процеса, всички си отивате заедно с него.
Но независимо от споровете Джакман не беше изгубил нишката.
— Спомена нещо за размяна, Диз. Искаш да ти дадем трийсет дни…
— … и достъп — добави Харди.
Глицки вдигна ръце и се изправи.
— А може би и личен шофьор, а? Може би и масаж?
Харди продължаваше да не му обръща внимание.
По лицето на областния прокурор си личеше, че се е съсредоточил до крайност.
— Добре, да предположим, в рамките на тази дискусия, и достъп.
— В никакъв случай! Няма начин за това, Кларънс. По-скоро ще отида да го арестувам без заповед, преди това да се случи.
Джакман изпълни широкия си гръден кош с въздух. Той биеше Глицки в ширина и тегло с три-четири сантиметра и петнайсет килограма и всичко това никога не бе така забележимо, както сега, когато беше ясно, че е под строг контрол. Гласът му бе дълбок и авторитетен бас: