Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Пет минути по-късно и четирийсет и два етажа над града Рос носеше папката със себе си, когато излезе от асансьора и прекоси остъкления коридор, свързващ двата корпуса на „Мандарин Ориентал“. Вече бе съвсем тъмно и градските светлини блещукаха далеч под него. Винаги спираше тук, за да се порадва на усещането за главозамайване, за реене над целия свят.
Когато стигна до своята стая, мушна картата, почука и бутна вратата.
— Господин Рос?
Гласът беше нежен като музика, култивиран и мелодичен. Тя се появи гола от спалнята зад ъгъла, млада и много симпатична японка. Очите на Рос се заковаха върху малката татуировка на кама над дясната ѝ гръд, която сочеше право надолу, а острието ѝ завършваше до зърното, пронизано от мъничка златна халка.
— Здравейте — каза тя с почтителен поклон. — Аз съм Кумико. Елате. Позволете ми да ви помогна за дрехите.
19
С времето отново се случваше нещо чудно — нощта се бе изпълнила с благоухание.
Брако и Фиск бяха паркирали на улицата пред дома на Глицки. Брако беше зад волана, смъкнал стъклото от своята страна и облегнал лакътя си на него. Дъвчеше клечка за зъби, която беше взел от щанда в магазина за сандвичи на „Клемънт“, където си бяха купили „Рубънс“ и „Доктор Пепър“. Фиск също бе отворил прозореца си и мърдаше неспокойно на седалката. Най-накрая погълна остатъка от своята напитка.
— Няма да дойде. Това е тъпо.
Брако обърна глава.
— Няма нужда да оставаш. Ще му кажа, че е трябвало да отидеш някъде. Можеш да вземеш колата. Аз ще се прибера някак. Ти имаш семейство, Харлен. Както и той. Ще разбере.
— Тази сутрин съвсем не изглеждаше толкова склонен да разбере.
Самата истина. Първата работа на Глицки беше да дойде до бюрото на Харлен и на висок глас да предложи да го премести незабавно в който и да е друг отдел, ако не желае да бъде повече в отдел „Убийства“. Инспекторите в отдел „Убийства“ не се чупят рано от работа. Разбираше ли това инспектор Фиск?
Макар че сега, помисли си Фиск, не беше рано. Беше девет часът, по дяволите.
— Той не ни очаква, Дарел, пет пари не давам какво ти е казал. Тръгнал си е от работа по-рано, ядосан, и сега е излязъл за вечерта, а може би и е заминал за уикенда.
— Добре, върви. — Дарел извади ключовете от стартера и ги пусна в скута на партньора си. — Но аз оставам.
Фиск плесна с ръка по външната страна на вратата.
— Не мога да си тръгна сам, там е въпросът. Ако си тръгнем заедно — окей, ще кажем, че сме изморени. Но ако съм само аз, а ти останеш тук…
Брако все още имаше много от своя „Доктор Пепър“, затова бутна сламката в устата си. Когато я извади, преглътна и каза:
— Той ми разпореди да докладвам всеки ден. Лично.
— Така ли? Да, ама не е тук, ако не си забелязал. Не беше в отдела, когато се явихме там. Не може да очаква от нас да го издирваме, за да му докладваме. Очевидно напълно ни е забравил.
Отговорено му бе със свиване на рамене.
— Може би.
Но Фиск продължи да опява:
— Ами ако е умрял, тогава какво? Ще отидеш да докладваш на гробищата ли? Всяко нещо си има изключения, разбери.
— Днес е първият ден, Харлен. Човек не прави изключения в първия ден, когато започне да се занимава с нещо. Това би ги превърнало в правила.
Погледна в огледалото за обратно виждане и видя, че на улицата иззад завоя изникват фарове.
— Идва някой.
Фиск се обърна докрай на мястото си.
— Не е той.
— Пет долара, че е той.
— Имаш ги.
Вбесен от това, че (както му се струваше) Джакман и Аш бяха узурпирали правото му на арест, а Харди бе въртял своите адвокатски игрички за негова сметка, Глицки изгуби всякакво настроение за повече работа през деня. Да вървят по дяволите.
Когато се прибра вкъщи, реши да прекара целия уикенд в почивка. Остави пейджъра и мобилния си телефон в шкафчето до леглото, след това видя бележката на Орел, която му напомняше, че той и Рейни бяха тръгнали заедно с клуба да карат сноуборд, един последен опит да се осакатят преди лятото. Значи през уикенда нямаше да има хлапета. Щеше да бъде истинска почивка.