Отсенки от себе си

— Но каква е идеята зад това приковаване? — попита Мараси.

— Нямам представа — призна Уаксилий. — Все пак, когато свалите тялото, ми изпратете проба от всеки клин. Искам да направя някои изследвания на състава им.

— Добре — каза Мараси.

— Трябваше да го предвидим. Опитва се да създаде раздор между Пътеследващите и Оцеленците.

— Губернаторът е Пътеследващ — каза Мараси. — Смятаме, че Кървящата опитва да се добере до него.

— Прави сте — отвърна Уаксилий с присвити очи. — Но това не е истинската и цел. Иска да обърне града наопаки. Може би убийството на губернатора ще бъде последната капка. Но какво общо има с мен?

— Няма нужда всичко да има общо с теб, нали го разбираш?

— Не всичко — съгласи се Уаксилий. — Само това.

Дразнещото беше, че вероятно е прав. Защо иначе Кървящата щеше да се разхожда из града, облякла тялото на мъжа, убил жената на Уаксилий? Уаксилий изостави трупа и излезе от сградата през задния вход. Оттам една тясна уличка водеше към булеварда. Мараси го последва плътно през мрака и мъглата.

— Какво правиш? — попита тя.

— Не можеш да планираш толкова драматично убийство, без да имаш подготвен път за отстъпление — каза той. — От захвърлените кърпички и ръчни чанти допускам, че помещението е било претъпкано, когато им е показала тялото. Богомолците са избягали през главните врати и убийцата го е очаквала. Така че се е измъкнала отзад и се е изпарила, докато всички останали са бягали или стояли потресено.

— Добре…

— Тясна уличка — каза Уаксилий, като коленичи, за да огледа стената. — Виж тук.

Мараси присви очи. Тухлите на стената на това място бяха одраскани и нещо се бе отъркало в тях.

— Изглежда метално. Сребро.

— Предполагам, боя — каза той. — За нещастие, откъде се е взела, е малък въпрос в сравнение с големите. Защо на първо място и е било да убива онзи свещеник? Предупреди ме, че ще го направи. Реших, че има предвид баща ви. Не отец Бин.

— Уаксилий — каза Мараси. — Нуждаем се от повече информация. За това какво може да извърши това създание и какви са мотивите му.

— Съгласен — отвърна той. Той се изправи и погледна надолу по уличката. — Иска ми се да задам няколко трудни въпроса на Бог. Съмнявам се обаче, че скоро ще ми обърне внимание, така че се налага да се примиря с някой друг.

— С кого? — попита Мараси.

— Тази вечер ми оказаха известна помощ — каза Уаксилий. — Неочакван източник. Имам усещането, че един подробен разговор с нея ще осветли нещата. Искаш ли да дойдеш?

— Разбира се, че искам — отговори тя. — Защо не?

— Е — каза Уаксилий, — тревожа се, че взаимодействието с нея може да се окаже… трудно от теологична гледна точка.