Отсенки от себе си

Отровният взор на Реди по посока на Мараси можеше да кипне вода, но все пак се подчини и се запиля нанякъде.

— Сър — каза Мараси, като наблюдаваше как Реди се отдалечава, — не мога да не отбележа, че сте решили да се погрижите останалите констабли да ме намразят.

— Глупости — отвърна той. — Момчето има нужда от подсещане. Безполезен е, когато не полага усилие да ми се докаже… седмиците, когато смяташе, че службата на заместник му е сигурна, бяха ужасни. По-добър полицаи е, когато има с кого да се съревновава — той сложи ръка на рамото на Мараси и я отдалечи от седящите Оцеленци. Един младши ефрейтор тъкмо се появяваше с одеяла и чаши топъл чай. Дано Реди не се вбесеше още, че са му измъкнали под носа и тази задача.

— Не мога — произнесе Арадел, с което отново привлече вниманието и — да се боря с призраци и мъгливи духове в нощта. Аз съм страж, не екзорсист.

— Разбирам, сър — отвърна Мараси. По време на пътуването дотук му беше предала думите на Уаксилий за Кървящата. Не и подхождаше да укрива такава информация от висшестоящ. — Но ако престъпникът е свръхестествен, какъв друг избор имаме?

— Не зная — каза Арадел. — И това ме изнервя най-много. Чака ме град, изсъхнал като купчина есенни листа, лейтенант, и всеки момент ще избухнат пламъци. Не разполагам с човешкия ресурс да преследвам паднал Безсмъртен; трябва да отделя констабли, които да попречат на улиците да се самоизядат.

— Сър, ами ако двете са свързани?

— Двете убийства?

— Убийствата и броженията, сър.

Тя затвори очи, като си припомни малката църква с нейния купол и скамейки за миряни, след което опита да си я представи, каквато е била преди. Ларскпур, застанал пред всички, жестикулиращ, ужасени миряни, бягащи, носещи новините, че един Пътеследващ е убил свещеник на Оцеленците.

— Кървящата, или който и да стои зад всичко това, отвлича вниманието на правителството от скандала — каза тя и отвори очи. — А сега напада един църковен водач, преоблечена като друг? Сър, каквито и да са истинските й мотиви, очевидно се опитва да предизвика напрежение в Елъндел. Мека този град да се пречупи.

— Може би вменяваш твърде много на един-единствен човек, лейтенант.

— Не просто човек — подчерта Мараси. — Полубожество. Сър, какво даде началото на работнически стачки?

— Проклет да съм, ако зная — каза Арадел, като потупа джоба си и извади кутията си за пури. Отвори я и откри вътре само една сгъната бележка. Направи гримаса и й я показа. В чекмеджето ти има банан. — Проклетата жена ще ме довърши. Както и да е… подозирам, че стачките са назрявали от известно време. Хармония ми е свидетел, че симпатизирам на бедните глупци. Плащат им като на хора трета ръка, докато лордовете на домовете живеят в своите имения и луксозни апартаменти.

— Но защо сега? — попита Мараси. — Заради храната, нали? Внезапно вдигнатите цени, тревогите, че дори стачките да спрат, няма да има храна, която да бъде купена?

— Това определено не помогна — съгласи се Арадел. — Наводненията ще влошат нещата.