Отсенки от себе си

Арадел прокара ръка през косата си, червеникава, опръскана със сребристи нишки.

— Хармонийо. Не вдигай много шум, лейтенант. Ще се тревожим за това друг път. Разбрано?

— Да, сър. И съм съгласна с вас.

— Но добра работа — отбеляза той, след което се отдалечи бавно, за да получи докладите за местопрестъплението.

Мараси нямаше как да не почувства вълнение от факта, че е изслушал казаното от нея, дори и да бе успяла да му предложи единствено половинчати разяснения. В същото време обаче я порази тревожна мисъл. Ами ако по някакъв начин Арадел беше кандрата? Колко поражения можеше да нанесе Кървящата, ако разполага със силите на констаблите от цял октант?

Не, Арадел се намираше в компанията на очевидци по време на убийството на свещеника. Поквара… създанието караше Мараси да се стряска от сенки, да се пита дали всеки, с когото разговаря, не е кандра. Тя отиде да си вземе чаша от чая с надеждата, че това ще и помогне да прокуди образа от главата си, бедния отец Бин, окачен на стената. Не беше преполовила пътя до масата с термосите, когато вратата за фоайето се разтвори с трясък и вътре прекрачи Уаксилий.

Пискюлите на мъглопелерината му се вееха след него като мъгла, а могъщите му крачки бързо принудиха по-низшите констабли да побързат да отскочат от пътя му. Как така успяваше напълно да обхване всичко, което констаблите трябва да са, но не бяха? Благороден, без да е сервилен, замислен, но все пак деен, непреклонен, но любопитен.

Мараси се усмихна и побърза да го настигне. Едва когато достигнаха параклиса, с големия му стъклен купол и мъртвия свещеник, провесен в далечния край, тя осъзна, че напълно е забравила за намерението си да изпие чаша чай. В главата и все още пулсираше главоболие.

Арадел стоеше във вътрешността на църковния кораб, придружен от двама млади констабли.

— Лорд Ладриан — каза той, като се обърна към Уаксилий. — Ще ви предоставим доклад за тялото до…

— Аз ще се погрижа сам, констабъл — каза Уаксилий.

Той пусна гилза и се издигна във въздуха, над редовете от скамейки под купола. После се приземи на подиума.

Арадел въздъхна, промърмори проклятие под носа си и се обърна към един от ефрейторите:

— Уверете се, че лорд Ладриан разполага с всичко необходимо. Може би той ще успее да намери някакъв смисъл в тази проклета каша… стига просто да не открие огън и да направи това място на решето.

Младият констабъл кимна и се затича, за да се присъедини към Уаксилий, който разговаряше с приближилия Уейн. Каквото и да му каза Уаксилий, то накара по-ниския мъж да се втурне през вратите, за да изпълни заръката му.

Констабъл-генералът поклати глава суетни, изкривени в кисела гримаса.

— Сър? — обади се Мараси. — Лорд Уаксилий ви гневи?

Арадел се сепна, сякаш не бе забелязал — или доловил, — че тя стои там.

— Не обръщайте внимание, лейтенант. Лордът е важен ресурс за този отдел.