Кръвен обет [bg]

Михали сепнато се изправи.

— Хляб трябва — промърмори той. — Най-малко още петдесет самуна. Тези момичета не работят достатъчно бързо.

Майсторът се приближи към масите в средата на помещението. Влажни кърпи покриваха тесто. С една ръка той отметна покривалото, а с другата провери тестото.

— Втасало е отлично — каза той на себе си със занесена усмивка. И започна да разкъсва тестото на отделни буци. Ръцете му се движеха с удивителна бързина. По два хляба едновременно се озоваваха върху лопатата за хляб и биваха поставяни в загрятата пещ. Докато тестото не изчезна.

Когато и последните хлябове бяха поставени, Михали се зае да изважда първите. Самуните бяха златистокафяви, напълно опечени, макар да се бяха озовали в пещта само преди около минута. Фелдмаршалът присви очи и започна да брои.

— Значи не ми се привижда — рече Тамас, привеждайки се към Олем.

Телохранителят потвърди.

— Той постави много по-малко хлябове. — Сержантът допря два пръста и ги докосна първо до челото, а после до гърдите си. — В името на Крезимир. Някога чували ли сте за магия, която създава от нищо нещо?

— Не. Но пък през последните дни виждам много нови неща.

Извадил и последните хлябове, Михали се обърна към Тамас и Олем.

— От лудницата изпратиха хора за мен. По-скоро бих избягал отвъд Фатраста, за да готвя на диваците, отколкото да се върна в Хасенбур.

Тамас отдели очи от самуните. Той погледна към опеченото месо и към казана със супа, празен преди няма и десет минути. Кимвайки, фелдмаршалът бавно се отдръпна заедно с Олем.

— Той е Чудак — каза Олем. — Това е единственото обяснение. Чувал съм за чудатости, които били по-силни и от магията на Привилегированите. Неговата чудатост трябва да е свързана с храната.

— Трето око? — попита Тамас.

Олем кимна.

— Току-що проверих. Той има сиянието на Чудак.

— Във всеки случай той не е бог — каза Тамас. — Но си мисли, че е. И има силна чудатост. Неговата храна повдигна духа на половината армия. Какво да правя с него?