Кръвен обет [bg]

— Истина ли е? — обърна се Таниел към Фесник.

Мъжът кимна, все още вперил поглед в дулото пред лицето му.

Таниел прибра и двата пистолета.

— Съжалявам — рече Фесник, проверяващ зъбите си. — Бо заръча да не казваме на барутните магове къде е. Само на теб. Рече, че имало вероятност ти да се появиш.

Таниел се постара да не допусне смръщването си.

— Съжалявам за зъбите — рече той. И по-високо добави: — Следващите напитки са от името на фелдмаршал Тамас!

Обявената почерпка предизвика одобрителни възгласи. Таниел привика Фесник по-близо до себе си и сред възвърналото се оживление попита:

— Значи той е нависоко в планината?

— Оттегли се преди почти две седмици. Веднага след като един адопещенски инспектор мина да го посети.

— Каза ли кога ще се върне?

— Не.

Таниел се почеса по брадичката. От последния сблъсък с Привилегированата насам не беше се бръснал; сгъстяващата се брада го дразнеше.

— А защо се е изкачил?

Фесник поклати глава.

Неприятно усещане плъзна по гърба на Таниел. Бо знаеше, че Тамас ще изпрати някой да го убие.

— И ви е казал да предадете единствено на мен.

— Да. Той ни разказа много неща за теб. Каза, че двамата с него сте другарували от години.

Тези думи срязаха Таниел. Той стисна зъби и се насили да се усмихне. Дали Бо умишлено бе споменал това? Или просто ставаше дума за пиянски приказки?

— Така е. За колко време човек може да стигне до върха?

— Той няма да се е изкачил до самия връх — рече Фесник. — Нагоре има манастир за поклонниците, две мили преди Крезим Курга. Сигурно ще да е спрял там.

Крезим Курга. Свещеният град. Название от самите легенди. За последно Таниел бе чувал за този град като малък, когато бавачката му го беше водила в храма. Тогава той бе смятал, че въпросният град е измислица.

С усилие насочи мислите си към настоящето. Не можеше да си позволи да чака тук. Трябваше да намери Бо и да го остави заровен сред снега. И щеше да се е върнал в Адопещ, преди местните да са узнали, че Привилегированият е мъртъв.

— Тогава ще се изкача да го потърся.

— По това време на годината? — Фесник поклати глава. — Дори и опитен страж не би се наел да те заведе. А без водач гарантирано ще се изгубиш. Нагоре пътеките са смъртоносни по-рано от лятото.

— Баща ми спомена човек на име Гаврил — рече Таниел. — Негов стар приятел. Каза, че това бил най-добрият ловец в Деветте държави. Какво?

Фесник бе започнал да се смее.

— Гаврил може и да успее. Ще ида да го потърся.

И той се смеси с тълпата. Таниел се върна на улицата, където завари Жулин неприязнено да се взира в Ка-поел. Девойката се беше загледала в околните склонове.

— Бо е там — рече Таниел, сочейки към върха. — Ще го последваме.

Жулин присви очи.

— Вероятно е капан. Той трябва да се е досетил, че Тамас ще изпрати човек.

— Така е. Но е заръчал на местните да ми кажат къде е, ако се появя. Това означава, че на мен има доверие.