Кръвен обет [bg]

— Смятате ли, че това е разумно, сър? — попита Олем в коридора.

— Защо, той опасен ли е?

— Не и доколкото аз мога да преценя. Войниците го обожават. Никога не са получавали подобна храна. Пред нея останалите дажби не струват.

— Какво приготвя? Тиквена супа?

Олем се засмя.

— Спомняте ли си какво обядвахте вчера?

— Разбира се, че помня — отвърна Тамас. — Имаше девет блюда. Захаросана змиорка, пълнен съсел, задушено телешко, камара салата… Само веднъж през живота си бях ял толкова добре: на един от приемите, дадени от Мануч.

— Това беше обичайната порция, сър.

Олем се блъсна в гърба му, когато Тамас се закова на място.

— Искаш да кажеш, че всички ядат така?

— Тъй вярно.

— И ти ли?

— Тъй вярно.

— Цялата бригада?

Олем кимна.

— За няколко седмици той ще прахоса годишния бюджет за храна. — Тамас отново закрачи, този път по-енергично. — Ондраус ще си изскубе косите.

Сержантът го догони.

— Нищо подобно, сър. Обърнах се към един от секретарите. Михали изобщо не е докосвал този фонд.

— Тогава как плаща за цялата тази храна?

Телохранителят сви рамене.

За цялата палата отговаряше една кухня. Тя се намираше на приземния етаж и се простираше почти по цялото протежение на постройката. Край едната ѝ стена бяха разположени десетки пещи, чиито комини изчезваха в тавана — това оборудване бе необходимо за изхранването на хилядите секретари и благородници, които обичайно изпълваха сградата. В средата на кухнята бяха разположени широки маси, а отсрещната стена приютяваше шкафове и поставки с инструменти, съдове и подправки. Наденици, сушени билки и зеленчуци висяха от тавана, точно под светлината на прозорците.

Тамас трябваше да попие чело още в мига, в който влезе: горещината едва не го накара да се олюлее. Въпреки това той успя да се задържи на крака, отчасти насърчен от посрещналите го ухания — какао, канела, пресен хляб и месо.

— Добре ли сте, сър? — попита Олем.

Тамас го погледна.

Десетки помощник-готвачи се суетяха из помещението. Всички те бяха облечени по сходен начин — бяла престилка над черен панталон и някаква шапка. Някои от тях бяха смогнали да си позволят дрехи с по-високо качество, други носеха униформа, която изглеждаше като задигната от улицата. Но всички дрехи блестяха от чистота. Той забеляза и нещо друго: целият помощен персонал се състоеше от жени. По възраст и красота те варираха, но до една работеха с изключително съсредоточение. Никоя от тях не забелязваше появата на Тамас.

Главният готвач наблюдаваше работата. Тамас веднага разпозна мъжа, посетил го в деня на земетресението. Под погледа на фелдмаршала Михали поспря да посъветва нещо една от помощничките си и веднага се премести към следващата, където лично добави щипка подправки и предотврати прибавянето на прекалено много брашно към тестото. Всяка от помощничките работеше над определена задача, а майсторът прелиташе между тях с умението на главнокомандващ. Изглеждаше, че той е в течение на всичко.