Кръвен обет [bg]

Ка-поел се спираше пред всяка килия, усмихната досущ като любознателно дете. На няколко пъти се наложи Таниел да я повлича след себе си.

След дълго изкачване по каменни стълби на пътя им изникна друга двукрила врата — досущ като допусналата ги в манастира.

— Вратите ще бъдат залостени подир излизането ви — каза жената. — От тази страна на планината има… и други.

При тези ѝ думи Таниел се обърна към нея с намерението да попита, но жената вече се отдалечаваше обратно. Барутният маг остана с Гаврил и Ка-поел.

Едрият планинец сви рамене в отговор на пренасочения към него поглед.

— Монасите разказват странни истории за създания, които бродят из зимните месеци. Всяка следваща година те пускат поклонниците по-късно и по-късно. — Той отново сви рамене. — Аз самият никога не съм виждал нещо странно, най-много някой пещерен лъв. Тръгваме ли?

Таниел протегна ръка пред гърдите му.

— Нагоре продължавам сам. — Той се обърна към Ка-поел. — Искам да останеш тук.

Девойката се навъси.

— Искам да говоря с Бо насаме. Няма да ми отнеме дълго, а и монасите казаха, че пътят е разчистен.

Ка-поел повдигна пръст, сетне посочи с палец към себе си.

— Не — рече Таниел. — Ти оставаш тук, с Гаврил.

Гаврил дъвчеше бузата си.

— Наистина би било добре… — изръмжа той.

— Не — решително заяви Таниел и повдигна винтовката си. — За пещерните лъвове си имам това.

Планинецът беше този, който залости вратата след излизането му. Интересно дали той подозираше същинската цел на идването му? Но пък с пияниците човек можеше да се оправи лесно. Преди заминаване Таниел просто щеше да го почерпи…

Отвъд манастира пътеката отново се разширяваше, отмествайки на по-голямо разстояние края на пропастта. Стръмният склон от лявата страна постепенно се превръщаше в каменист, заснежен хълм. Пътят също бе поносим; снегоходки не бяха нужни.

Той забеляза пещерата много преди достигането ѝ. Съзирането ѝ беше лесно: входът беше огромен. Малко по-нагоре Таниел се натъкна на подходящ хълм. Той бе разположен съвсем малко по-високо от пътеката, между нея и пропастта.

Барутният маг се покатери внимателно и зае позиция в снега. Идеална позиция за един Отличник. От това място той можеше да види целия вход на пещерата, а преспите го скриваха.

Единственият недостатък на хълмчето бе разположението му непосредствено край бездната. Дъното ѝ можеше да се намира на хиляди метри…

Таниел се притисна към земята. Ако Бо го усетеше, само с едно движение на пръста си щеше да го запрати във въздуха и в пропастта.

Няколко минути той наблюдава неподвижно. Барутният транс му позволяваше да различава дребни подробности дори и от подобно разстояние. Входът се намираше почти право срещу него. До пещерата отвеждаше тънка пътека — от лявата ѝ страна се издигаше стръмен заледен склон, а от другата започваше бездната.