Кръвен обет [bg]

Новин ръб изглеждаше като част от планината. Манастирът бе изграден от същата сивкава скала, а някои части от него бяха изсечени направо в планината. Той запречваше пътеката — по-точно пътеката спираше пред прага на манастира. Сградата се издигаше на близо тридесет метра височина. От дясната страна постройката стърчеше над пропастта. Как ли монасите се примиряваха с мисълта, че се намират на хиляди метри над нищото?

Самият манастир притежаваше сдържан вид — никакви украшения не покриваха каменните блокове, арките на вратите и прозорците бяха заоблени на върха. Нямаше заострени кули и величествени фасади. Самото му разположение му придаваше великолепие — заради дързостта да се издигне над бездната.

Таниел пристъпи встрани от пътеката, все така загледан нагоре. Той осъзна това едва когато Гаврил рязко го сграбчи за дрехата. Още метър — и барутният маг щеше да е стъпил в пропастта.

Двукрилата врата се отвори със стърженето на несмазани панти. Таниел посегна към пистолета си, но осъзна, че пред него не стои Бо. Мъж и жена, и двамата колкото Таниел на ръст, почтително сведоха глави. Те определено бяха високи за жители на Нови. А кожата им имаше маслинен оттенък, смугла почти като тази на Дардън.

— Обикновено не посрещаме пилигрими по това време на годината — отбеляза мъжът, докато въвеждаше посетителите.

Таниел погледна към оръжията си, към дебелите дрехи и към катераческото оборудване на спътниците си. Веднага личеше, че четиримата не са поклонници.

— Дошъл съм да посетя Привилегирования Борбадор — тихо обясни Таниел. Въпреки това думите му бяха понесени от ехото на каменния проход: струваше му се, че той шепне в недрата на самата планина. — Къде бих могъл да го намеря?

Той искаше да приключи колкото се може по-бързо. Ако Бо заподозреше нещо…

Жената кимна бавно.

— Разбирам. В такъв случай се боя, че пътуването ви още не е приключило.

Таниел изруга и веднага след това се извини.

— Ще го намерите няколко километра по-нагоре. В една пещера — продължи монахинята.

— Сещам се за нея — рече Гаврил.

— Бо каза ли защо е дошъл тук?

И двамата свещенослужители поклатиха глави.

— Каза само, че имало вероятност някой да дойде да го търси — рече мъжът. — Той ни помоли да не спираме посетителите.

Бо определено очакваше някого. Нямаше как.

— Как се стига до тази пещера? — попита барутният маг.

— През манастира — обясни жената. — Това е единственият път нагоре през планината, дори и през лятото. Ние сме пазителите на Крезим Курга.

Сърцето на Таниел трепна.

— Той наистина съществува?

Монасите повдигнаха вежди.

— Свещеният град наистина е там горе? — продължаваше барутният маг.

— Руините му — отвърна мъжът. — Преди много време Нови повелил на хората си да пазят въздигнатите места в Деветте държави. Крезим Курга е изоставен отдавна, защитата на Крезимир е зачезнала, но въпреки това ние не сме изневерили на дълга, завещан ни от нашия светец.