Договорът „Паганини“ [bg]

— Трябва да намерим дрехи, преди да продължим — казва Пенелопе.

Лутайки се из къщата, бавно усещат странната тръпка на топлина от храната. Тялото се съживява, сърцето бие силно, стомахът понаболява, кръвта се раздвижва.

В първата спалня със стъклена врата към люляковата беседка има вграден гардероб с врати с огледала. Пенелопе избързва и избутва плъзгащата се врата настрани.

— Какво е това?

Пълно е със странни дрехи. Златисти сака, блестящи черни пояси с пайети, жълт смокинг и късо до талията, пухкаво кожено палтенце. Пенелопе рови между бански с прашка, прозрачни, с тигров и камуфлажен десен, плетени на една кука слипове.

Отваря другата врата на гардероба и открива по-семпли дрехи: пуловери, якета и панталони. Рови бързо и изважда нещо за обличане. Клатушкайки се, събува прогизналия анцуг и бикините, изхлузва тясното горнище и мръсния сутиен.

Изведнъж се вижда в огледалото. Цялата е в синини, косата сплъстена, лицето — разранено, драскотини и охлузвания по краката, раната на бедрото продължава да кърви, хълбокът е ожулен след падането по склона.

Обува намачкан панталон от костюм, облича тениска с надпис: „Яжте повече овесена каша“ и плетен пуловер, който е огромен и стига чак до коленете й. Стопля се и тялото копнее за почивка. Изведнъж се разплаква, но бързо се успокоява, изтрива сълзите от бузите си и излиза в антрето да търси обувки. Намира сини гумени ботуши и се връща в спалнята. Вижда Бьорн, кален и мокър, да нахлузва лилав велурен панталон. Краката му изглеждат ужасно, целите в кал и рани, стъпките му оставят кървави следи по пода. Той облича синя тениска и тясно, наситеносиньо кожено сако с широки ревери.

Сълзите на Пенелопе рукват отново, плачът напира и тя с нищо не може да го спре, защото е прекалено изморена. В сълзите се таи ужасът от безумното бягство.

— Какво става? — хленчи тя.

— Не знам — шепне Бьорн.

— Не видяхме лицето му. Какво иска? Какво всъщност иска? Нищо не разбирам. Защо ни преследва? Защо иска да ни причини зло?