Истанбулска загадка [bg]

42

— Трябваше да измислите по-добра история — рече иронично нашият спасител Кайзер.

Седяхме в главната каюта на моторната яхта на Боби Кайзер — „Сънсийкър“, подскачаща на котва в силния дъжд. Облекчението, което почувствах заради измъкването си от Босфора обратно в двадесет и първи век, се изпаряваше бързо под циничния му поглед.

Той пусна котва скоро след като ни взе. Каютата бе чудесно затоплена, миришеше на кафе и бе облицована с ламперия от тиково дърво, като „Бентли“ на стар милиардер. Но все пак имахме проблеми.

Опитвахме се да убедим Кайзер — така настояваше да го наричаме — че някой ни е ограбил и ни е блъснал по скалата. Вече не бях сигурен дали качването ни на борда беше добра идея.

— Не очакваш да повярваме на тази скалъпена история, нали? — обърна се той към строг арабин със закръглено и охранено лице. Предположих, че е помощникът му. Беше кацнал върху алуминиевите стълби, водещи към палубата.

Кайзер беше с напомпани мускули — като на човек, който прекарва доста време във фитнес залата. Той и арабският му приятел бяха облечени в черни тениски и джинси. Дрехите на Кайзер падаха свободно по тялото му. Помощникът му или носеше дрехи, предназначени за някой много по-слаб, или обичаше да прилепват по него.

— Глупостите се трупат тази вечер, Тунджай — обади се Кайзер.

Арабинът се втренчи в нас с празен поглед.

На бузата ми се появи тик.

— Хайде сега, изплюйте камъчето! Какво правехте в Босфора посред нощ? И къде намерихте това? — Той посочи към квадратния вързоп върху лъскавата извита маса пред нас. Край него се валяха слузести парченца разлагаща се кожа.

— Казах ви. Намерихме го в скалите — отвърнах уверено. Втренчих се в него.

Изабел продължи да си суши косата с пухкавата бяла кърпа, която Кайзер й даде. Черните тениски и торбестите панталони, които домакинът ни предложи, бяха точно това, от което се нуждаехме. Моят панталон бе покрит с кал.

— Глупости, глупости, глупости — отговори Кайзер.

Прокара пръст по токата на колана, с който бе стегнат пакетът.

И аз като него изгарях от нетърпение да видя какво е съдържанието. Ала когато той почисти токата с четка за зъби и по средата й се показа камък с цвят на рубин, мисля, че и двамата останахме изненадани. За миг атмосферата в каютата се промени, стана ледена. Находката ни очевидно беше ценна. Сега всички очи се впериха в нея.