Чернооката блондинка [bg]

— Още не знам. Пък и дайте да караме по-бавно. Вие сте изплашен, бягате и ако аз съм единственият човек, за когото се сещате, явно сте загазили сериозно. От известно време съм по следите ви и искам да изясним някои неща. Готов ли сте да говорим?

Той се начумери — ясно си го представих какво нацупено дете е бил.

— Какво ви интересува? — промърмори.

— Почти всичко. Да започнем от куфара. Какво има вътре, та Лу Хендрикс изгаря от нетърпение да го докопа?

— Едни неща.

— Какви неща?

— Вижте, Марлоу…

Сграбчих китката му върху масата и стиснах, докато костите изхрущяха. Той опита да се дръпне, но аз продължих да стискам.

— Боли! — озъби се Питърсън.

— Да, и ще ви заболи много повече, ако не започнете да говорите. Какво има в куфара?

Той отново се помъчи да се откопчи, но аз стис­нах по-силно.

— Пуснете ме — простена. — Ще ви кажа, за бога!

Разхлабих пръстите си и той тежко се облегна на стола, сякаш изведнъж беше изпуснал целия си въздух.

— Има фалшиво дъно — отговори троснато. — Отдолу има десет херинги в целофанени пликчета.

— Хероин?

— Тихо! — озърна се той бързо. Никой не ни забелязваше. — Да, хероин, нали това казвам!

— За доставка на Лу Хендрикс ли? От кого?

— От един тип — сви рамене той. Разтриваше китката си с пръстите на другата ръка. Очите му преливаха от гняв. Напомних си никога да не допускам да ме спипа натясно.

— Какъв тип? — попитах.

— Един тип от юг.

— Кажете ми името.

Питърсън извади бяла носна кърпа от вътрешния джоб на сакото си и изтри уста с нея.

— Познавате ли Менди Менендес?

Поколебах се. Не това име очаквах. Менендес беше гангстер, който беше доста едра риба в областта — всъщност една от най-големите. Обаче се беше премесил в Мексико и последно бях чул, че действа от Акапулко. Добра работа, ако успееш да се сдобиеш с нея и ако изобщо може да се нарече работа.

— Да, знам го.

— Двамата с Хендрикс си имат бизнес. Менендес изпраща пратка през около два месеца, а Хендрикс организира дистрибуцията.

— А вие сте куриерът.

— Направих го няколко пъти. Лесни пари.

— Всеки път ли пренасяте по толкова от този боклук?

— Почти.

— Колко струва десет килограма хероин?

— На улицата ли? — Той стисна устни, после се ухили. — В зависимост от търсенето, почти толкова, колкото ченге като вас печели за цял живот.

Устните му бяха розови и добре оформени като женски. Не това беше мъжът, в когото беше влюбена Клеър Кавендиш, не за него беше говорила толкова страстно онази нощ в спалнята си, седнала до леглото на припадналия си брат. Само един поглед към Питърсън ми беше достатъчен, за да забележа подлите очички и плачливия гласец и да разбера, че тя не би го докоснала дори с абаносовото си цигаре. Не, имаше някой друг и вече знаех кой е. Май го знаех от известно време, но е възможно хем да знаеш нещо, хем да не го знаеш. Това е едно от нещата, което ни помага да издържим много неща в живота, без да изгубим разсъдъка си.