Чернооката блондинка [bg]

— Говорехме, или поне аз, че много бих искал да ми обясниш каква е връзката между факта, че ме нае да издиря Нико Питърсън, и отвличането и убийството на сестрата на Питърсън, с последвалото убийство на нейните убийци, със самоубийството на Флойд Хансън, с бягството на Уилбър Канинг от страната и с факта, че всички тези хора се хвърлят насам-натам, а всъщност все едно връхлитат мен като стадо бизони.

Тя бързо вирна брадичка и се взря в мен.

— Какво каза за Флойд Хансън? Във вестника пишеше…

— Знам какво пише във вестника. Обаче смъртта на Хансън не е злополука — разкъсал е чаршафа си, оплел е въже, метнал е примката на шията си, вързал е единия край за решетката на прозореца и се е увесил. Само че прозорецът не е достатъчно високо от пода, така че трябвало да подгъне крака и да виси, докато остане без дъх. Само си помисли какво му е струвало всичко това.

Лицето ѝ отново стана пепеляво, при което черните ѝ очи изпъкнаха огромни, влажни и лъскави.

— Мили боже, клетият човек — прошепна тя.

Наблюдавах я внимателно. Винаги познавам кога някой се преструва, но при жените не съм сигурен.

— Мръсна история — казах, като се стараех да говоря тихо и внимателно. — Лин Питърсън е умряла по жесток и болезнен начин. Същото важи за Флойд Хансън, макар че той вероятно си го е заслужавал. Двамата мексиканци са били пребити до смърт и макар че на никой не му е жал за тях, стореното е коравосърдечно и грозно. Може би не съзнаваш пълните размери на онова, в което си се забъркала. Дано да е така, или поне се надявам, че е така. Вече не можеш да се преструваш. Е, вече готова ли си да ми кажеш? Готова ли си да ми довериш нещата, които съм убеден, че криеш от мен още от самото начало?

Тя се взираше някъде пред себе си, виждаше ужасии и сигурно наистина ги съзираше за пръв път.

— Не мога… заекна тя. — Аз не… — Сви ръката си на юмрук и притисна побелелите си кокалчета към устните. Жена на съседната маса я наблюдаваше и каза нещо на мъжа срещу себе си, който също се обърна да погледне.

— Пийни малко — посъветвах я. — Питието е силно, ще ти се отрази добре.

Тя бързо поклати глава, все още притиснала юмрук към устата си.

— Госпожо Кавендиш… Клеър… — приведох се напред над масата и заговорих с настойчив шепот: — През цялото време пазя името ти в тайна. Един много корав полицай — всъщност двама полицаи, доста сериозно ме притиснаха да им разкрия кой ме е наел да издирвам Нико Питърсън. Нищо не им издадох. Заявих им, че издирването на Питърсън няма нищо общо с другите неща, които се случват, че съм замесен по чиста случайност. Ченгетата обаче не обичат съвпаденията — това нарушава представата им за устройството на света. По една случайност в конкретния случай им е удобно да приемат думите ми за чиста монета, колкото и да мърморят. Ако се окаже, че греша, те няма да повярват, че е било грешка, и ще стоварят върху ми цялата мъст на Йехова. Нямам нищо против — и преди съм го преживявал, че даже и по-зле. Ала в този случай ще се доберат до теб. А на теб няма да ти хареса как ще се почувстваш, повярвай ми. Дори ако по някаква причина не си загрижена за себе си, помисли какво ще причини скандалът на майка ти. Преди време тя се е нагледала на насилие и е страдала достатъчно за цял живот. Не я подлагай отново на това мъчение.