Чернооката блондинка [bg]

В сградата на „Кахуенга“ нямаше никой, с изключение на нощния портиер в стъклената му кабинка до асансьора и един чистач — много висок негър на име Руфъс, който винаги се държеше приятелски с мен. Понякога му пусках сведения за конете, но не знам някога да е залагал. Когато излязох от асансьора, той беше в коридора и замислено плъзгаше напред-назад по пода мокрия парцал. Беше поне два метра висок и имаше голяма и красива африканска глава.

— До късно ли ще работите днес, господин Марлоу? — попита той.

— Очаквам телефонно обаждане. Добре ли си, Руфъс?

Той ми се усмихна широко.

— Познавате ме, господин Марлоу. Старият Руфъс винаги е добре.

— Ама разбира се, разбира се.

В кантората не светнах лампите. Седнах в тъмното и се завъртях на стола, за да мога да гледам през прозореца към светлините на града и луната, увис­нала на синкавите възвишения отвъд него. Извадих бутилката от чекмеджето, но отново я прибрах. Последното, от което се нуждаех, беше помътена мисъл.

Звъннах на Бърни Олс. Не беше в службата, затова прелистих тефтера си с подгънати ъгълчета и намерих телефона му. Не обичаше да му се обаждаш у дома, ама пет пари не давах. Вдигна съпругата му и когато се представих, заплаши, че ще ми затвори, но не го направи. Чух я да вика Бърни, по-приглушено чух той да ѝ изръмжава в отговор и да слиза по стълбите.

— Приятелчето ти Марлоу е — чух кисело да му съобщава госпожа Олс, когато Бърни слезе.

— Какво искаш, Марлоу? — изръмжа той.

— Здрасти, Бърни. Надявам се, че не те притеснявам.

— Дай да прескочим формалностите. Какво има?

Казах му, че съм се видял с Питърсън. Почти усетих как наостря уши.

— Видял си го? Къде?

— На Юниън Стейшън. Звънна и ми каза да отида там. Избра гарата, защото носеше куфар и не искаше да събужда подозрение.

Мълчание.

— Какъв куфар?

— Просто куфар. Английски, от свинска кожа, със златисти метални части.

— И какво имаше в куфара?

— Хероин за трилиарди долари. Собственост на някой си господин Менендес. Помниш ли стария ни приятел Менди, който сега живее южно от границата?

Бърни отново се умълча. Заприлича ми на човек, който завърта капака на тенджера под налягане. С годините Бърни ставаше все по-избухлив. Мисля, че наистина трябваше да вземе мерки.

— Добре, Марлоу, започвай да обясняваш — нареди ми той през стиснати устни като портфейла на Джак Бени10.

И аз го сторих.

Той ме слушаше мълчаливо, само от време на време изсумтяваше изненадано или отвратено. Когато приключих, той си пое дълбоко дъх, което стана причина да се разкашля. Дръпнах слушалката от ухото си, докато приключи.