Последната одисея [bg]

22:26

Ковалски имаше една секунда за вземане на решение — но знаеше, че няма избор. Ако останеше, щяха да го убият, а по всяка вероятност и Елена. Най-добрата надежда и за двамата беше да подвие опашка и да побегне.

Той погледна Кадир в очите.

„Не сме приключили, копеле“.

Отстъпи в гаража. Затръшна с проклятие вратата и се огледа. На стената имаше закрепена пожарникарска брадва. Ковалски я взе и я напъха в U-образната дръжка.

Импровизираното резе нямаше да издържи дълго.

„Но да се надяваме, че достатъчно“.

Метна ремъка на пистолета през рамо и слезе по трите стъпала в гаража. Предишния ден, докато ги качваха на яхтата, беше успял да го огледа добре. От двете страни имаше по три черни джета, обърнати към вратата на кърмата. Между тях се намираше четириместната подводница, въоръжена с миниатюрни торпеда.

Докато вървеше покрай подводницата към вратата на кърмата, Ковалски си представи как използва оръжията й, за да потопи проклетата яхта.

„Надали“.

Вместо това направи онова, което можеше. Стигна до голямото червено копче до вратата и стовари юмрук върху него. Чу се бръмчене и металната врата започна да се вдига. Подухна силен вятър, носещ миризмата на сол и надежда.

Докато се обръщаше, нещо тежко се стовари в двойната врата зад него.

Ковалски трепна, но брадвата издържа. Той се затътри към рафта със спасителни жилетки и ключове. Грабна един комплект, като се молеше всички джетове да са с еднакви ключове.

„Няма да възразя срещу малко късмет“.

Откъм вратата се чуха изстрели. Куршуми пробиха дебелото дърво.

Ковалски приклекна и забърза, доколкото можеше, към най-близкия джет. Вратата на гаража вече се беше вдигнала наполовина, разкривайки черно море с високи вълни. Отворът още не беше достатъчен, за да може през него да мине джет.

Ковалски използва времето да метне жилетката върху джета, след което задрапа нагоре по издигнатата седалка. Най-накрая успя да се качи по корем върху нея, увиснал като дисаги на кон.

Сред стрелбата се разнесе силен трясък. Двете половини на дръжката на брадвата отлетяха, а вратата се отвори.

„Мамка му!“

Ковалски грабна картечния пистолет и стреля напосоки по първия, който се опита да влезе. Беше достатъчно, за да го накара да отстъпи в коридора. После оръжието му изцъка и спусъкът остана неподвижен.

Ковалски изруга, захвърли празното оръжие и сграбчи вдигнатия лост до парапета. Дръпна го рязко. Релсите, върху които се намираха джетовете, се разпънаха отвъд кърмата на яхтата. Плъзгачите се понесоха надолу по колелцата между релсите — и джетът политна високо над водата.