Последната одисея [bg]

Вместо това Ковалски гребеше с една ръка през тъмните води. Другата беше преметната през спасителен пояс. Беше го отмъкнал от платноходката, до която бе стигнал с джета. Докато гребеше, краката му висяха право надолу — веригата тежеше като котва.

Напрягаше слух за евентуална опасност. Засега изглеждаше, че преследвачите са стигнали до изоставения джет. И най-вероятно претърсваха околните лодки.

„Продължавайте да търсите, задници“.

Движеше се колкото се може по-тихо, като се мъчеше да не пляска и да не се издига много над водата. Малко по малко приближаваше брега. Изведнъж двигателят на един от джетовете изрева. Ковалски го чу как се отдалечава — и после се връща обратно.

Напред-назад.

Търсеше.

„Опа!“

Знаеше, че не разполага с много време, така че загреба по-бързо и дори се опита да рита с крака, сякаш плува стил делфин. Стигна до предпоследната редица лодки и забърза през празнината към люлеещия се корпус на голям „Кобалт“, вързан за последния ред шамандури.

Тъкмо стигна сянката му, когато преследвачът се появи с рев на двигател.

Ковалски пое дълбоко дъх и пусна пояса. Котвата на краката му го повлече надолу. Спускаше се метър след метър. Джетът мина над него, без да намали скорост. Поне не го бяха забелязали.

Най-сетне краката му достигнаха пясъка.

Ковалски остана прав, мъчейки се да се ориентира. Тъмният корпус на катера се очертаваше над него, слабо осветен от огньовете.

Ковалски се обърна към източника на светлина.

„Май ще се наложи да продължа пеша“.

Тръгна, като задържаше дъх. Солената вода пареше очите му.

Мъкнеше се тежко, крачка след крачка. Размахваше ръце, за да се движи по-бързо, но това не му помогна особено.

Разсеяното сияние бавно се раздели на отделни петна.

Но прекалено бавно.

Дробовете му горяха. Въпреки това той продължи упорито напред. Накрая вълните започнаха да разклащат горната половина на тялото му. Още няколко крачки и носът му се подаде над водата. Ковалски издиша и си пое въздух, като с него нагълта и малко вода заради застигналата го вълна. Задавен, той отново продължи напред, докато главата му не се подаде напълно над повърхността.

Задъхан, той се обърна назад към полето шамандури.

Воят на двигатели продължаваше да се чува.

„Добре“.

За всеки случай приклекна и измина останалото разстояние под водата. Стигна до неколцина плувци, които се плискаха в морето. Чу равномерен ритъм на музика, приглушена от водата.

Накрая изпълзя на четири крака от морето, като влачеше веригата си през пясъка. Насочи се към най-близкия огън, когато някакъв млад мъж го прескочи, после клекна точно пред него.

Ковалски го погледна.

Младежът заплещи нещо на италиански.

„Както кажеш, пич“.

Ковалски махна слабо с ръка и се претърколи по гръб, сигурен, че прилича на някакъв отдавна мъртъв моряк, надигнал се от прокълнатите дълбини на морето.