Последната одисея [bg]

Няколко минути по-рано подвижните мостчета за пътниците бяха издърпани. Сега единственият достъп до кораба беше мостчето за екипажа и вратите на трюма, в който все още вкарваха ръчни колички с припаси.

Мак и останалите наблюдаваха внимателно тълпата, последните приготовления на пристанището, дори небето и огнените цветя, които осветяваха нощта.

Накрая трополенето на малки колелца по калдъръма накара Мак да се обърне. Грей приближаваше през многолюдния площад, помъкнал куфара, до него Сейчан оглеждаше тълпата. Двамата забързаха към тях.

— Добре ли сте? — попита Грей. Изражението му беше гневно и решително.

Тримата кимнаха.

— Тогава да вървим. — Грей ги погледна. — У кого е…

— У мен — каза Мак.

Грей кимна и ги поведе към входа на пристанището. Той почти не беше охраняван — просто дървена бариера, която да спира трафика, и тесен тротоар, минаващ покрай будката на охраната. След като стигнаха до средата на площада, Грей даде знак на Мак.

Време е да раздвижим стадото.

И запали фитила на пиратките в ръката си. Беше купил три комплекта от малка сергия в края на площада, беше ги отворил и бе сплел фитилите им заедно. След като фитилът засъска, той пусна пиратките и продължи напред.

След четири дълги крачки зад него се чуха силни гърмежи и пиратките затанцуваха по калдъръма.

Мак вдигна ръце към устата си и извика:

— Той има оръжие! Бягайте!

Отец Бейли повтори същото на италиански.

Грей — на испански.

Мария само закрещя и започна да се върти, притиснала ръка към рамото си.

Тълпата, която вече беше напрегната, реагира моментално. Всички се втурнаха да се спасяват от гърмежите, разпространявайки паниката. Надигнаха се викове, хората се заблъскаха. Тълпата се втурна към бариерата. Други побягнаха покрай будката на охраната, като задръстиха за момент тесния проход, след което продължиха напред, твърдо решени да се махнат от открития док и по-далече от стрелеца.

Някой при бариерата се опита да укроти тълпата с високоговорител, като даваше заповеди на италиански с решителен, изпълнен с авторитет глас. Това не само че не помогна, но и засили още повече паниката.

Мак и останалите се понесоха с течението, като си пробиваха път с лакти и гледаха да не се разделят. След портала продължиха с потока хора, бягащ покрай кораба. Когато стигнаха товарните врати, забавиха крачка. Първата вълна паникьосани хора беше разчистила път, разблъсквайки колички, сандъци и работници.

Фойерверките в небето стигнаха оглушителната си кулминация. Дъските на дока се тресяха от взривовете. Небето сякаш пламна, превръщайки нощта в ден.

Грей зачака подходящия момент и накрая махна на групата.

— Да вървим!

Бързо изтичаха по късото дървено мостче към отворения люк в кораба. Двама докери ги забелязаха и извикаха, но бяха твърде сащисани от хаоса, за да направят нещо повече.