Последната одисея [bg]

До него Сейчан затанцува между куршумите.

Стигна провисналата част на навеса, скочи на един крак върху някакъв стол и замахна с ножа си. Продължи напред, разрязвайки плата. Куфарът падна през дупката и се стовари върху масата зад нея.

Грей изстреля последните патрони в пълнителя, захвърли оръжието и се метна към куфара. Дръпна го към себе си, а от вратата изскочи един от противниците, решил да се възползва от внезапното спиране на прикриващия огън — и беше посрещнат от камата на Сейчан, която полетя от пръстите й. Улучи го в дясното око с такава сила, че главата му отлетя назад.

Грей вдигна куфара с една ръка и го притисна към гърдите си.

Сейчан се озова до него с блеснали очи. Двамата се втурнаха под навеса и изскочиха в тълпата, като се понесоха с течението й обратно към колата.

Грей стигна пръв.

Предните седалки бяха празни. Сейчан докосна дупката от куршум в прозореца от страната на шофьора. Грей видя капки кръв по кожената облегалка за глава. Наруга се, задето беше изоставил двамата мъже, и се замоли да са живи, може би заловени, а не умиращи в някоя съседна уличка.

Двамата със Сейчан се спогледаха виновно.

Но точно сега нямаше какво да направят. Нападателите им още бяха наблизо, поради което те се върнаха обратно в тълпата. Грей погледна назад. Мария и останалите бяха побягнали в обратната посока. Трябваше по някакъв начин да се съберат с тях и да намерят някое безопасно място.

Изведнъж над водата се разнесе гръм — достатъчно силен, за да го усети в гърдите си. Грей замръзна, както и много от хората около него. Лицата на мнозина се обърнаха нагоре. В нощното небе избухна огромно огнено цвете в алено и златно.

Фойерверките бяха започнали.