![Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/3/poslednata-odiseya-bg-download.jpg)
Последната одисея [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #15
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559913
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:
Двама души изтичаха приведени под перките и се заеха да закрепят плъзгачите на хеликоптера. Докато те работеха, страничната врата на машината се отвори.
Нехир поведе Елена напред, после я накара да спре и се наведе към ухото й.
— Приятеля ти го няма, но намерихме двама, които да го заместят. И да те държат мотивирана. Двама, които според мен ще бъдат много по-полезни от предишния.
От хеликоптера бяха свалени двама възрастни мъже с белезници. Единият приличаше на крехък монах с рядка сива коса. Другият имаше превръзка и дебел памук на едното ухо. Дори от метри разстояние Елена видя, че дрехите му са окървавени.
Подкараха ги покрай нея.
Елена се обърна след тях и се намръщи неразбиращо.
„Кои…?“
Нехир внезапно падна на коляно, привличайки вниманието на Елена към себе си. Кадир от другата й страна направи същото.
Висок мъж със сурово лице и шит по поръчка костюм слезе от хеликоптера. Косата му беше светлосива, очите — черни като въглен, кожата — смугла като тъмен мед.
Нехир сведе глава.
— Муса, приветстваме те.
Единствената реакция на мъжа беше едва забележимо кимване. По титлата и отношението към него Елена осъзна, че това е лидерът на групата.
На борда обаче имаше и друг пътник. Мъж с тъмен костюм скочи пъргаво на палубата, като се наведе под въртящите се перки. Щом се отдалечи от хеликоптера, се изправи и прокара пръсти през вълнистата си тъмноруса коса. Усмихваше се приветствено, докато пристъпваше напред.
После спря, изгледа намръщено Елена от глава до пети и се обърна към Муса.
— Посланик Фират, оковите наистина ли са необходими?
Поразената Елена се мъчеше да намери смисъл в ситуацията — в присъствието му тук, във внезапно преобърналия й се свят. Накрая успя да изрече една-единствена дума.
— Татко?
IV. Херкулесовите стълбове
Унили, с къдри бели като сняг, най-после стигнахме туй гърло тясно, где Херкулес забил два стълба в знак, че по-нататък вече е опасно.
Одисей към Вергилий в „Ад“ на Данте[5]
24
25 юни, 10:54
Палма, Испания
Грей стоеше гол на балкона на апартамента, гледащ към носа на „Изследователя на Седемте морета“. Яркото утринно слънце сияеше над Средиземно море и го правеше нереално сапфирено синьо. Подухваше топъл, наситен със сол вятър, който изсушаваше кожата му след потапянето в откритото джакузи. Долу флаговете на носа плющяха и се развяваха.
Бреговата линия на Майорка пред него се виждаше все по-ясно. Корабът приближаваше следващата си дестинация.
„От един остров на друг…“
Чувстваше се като Одисей, подмятан от боговете насам-натам, без да може да контролира съдбата си. Разбира се, героят на Омир не беше плавал с подобен стил. Грей стоеше на балкона на голямата спалня на Регентския апартамент, който заемаше предната част на четиринайсетия етаж на кораба. От другата страна имаше втора спалня, която беше свързана с общата част, състояща се от трапезария и салон, в центъра на който имаше бар от оникс.
Апартаментът беше малка привилегия за нарушаването на радиомълчанието.
След като се бяха качили без билети на кораба предишната нощ, Грей беше сложил батерията на криптирания си сателитен телефон и се беше обадил в централата на „Сигма“. Не виждаше причина да не го направи. Мълчанието през двата дни преди това не беше донесло нищо добро на екипа му. Те пак бяха преследвани и атакувани от засада.
Пръстите му се свиха около парапета на балкона.
Палма, столицата на Балеарските острови, се простираше в залива отпред. Дори от това разстояние можеше да се види най-характерната забележителност на града. Готическата фасада и кулите на катедралата „Санта Мария“ се извисяваха над разпиляния под слънцето град.
Внушителното й присъствие му напомни за всичко, което беше изгубил. Все още не знаеха къде са и каква е съдбата на монсеньор Роу и равин Файн. Тялото на майор Босард, който беше служил при двама папи, се намираше в моргата.
Грей беше докладвал на Пейнтър за всичко случило се с надеждата, че директорът ще блокира Каляри и ще претърси града за двамата изчезнали духовници. Пейнтър обаче беше задействал и други връзки. В полунощ, малко след обаждането на Грей, корабният ковчежник беше дошъл при групата им при бара край басейна с поднос, на който лежаха ключове. Отведе ги на палуба четиринайсет и отвори двукрилата врата на луксозния апартамент с две спални.
5
Превод Иван Иванов и Любен Любенов — Б. пр.