Колието на кралицата

— Ще се постарая, но ще имам много неприятности. И първо, ако произнесете името ми, ако разкриете талисмана ми до края на второто си посещение, то ще стане безполезно за вас.

— За щастие аз съм защитена от непосредствената закрила на кралицата и ако проникна във Версай, ще проникна с добър ключ — каза графинята.

— Какъв ключ, графиньо?

— Аа! Господин кардинал, това е моята тайна… Не, мамя се, ако това беше моя тайна, бих ви я казала, защото не искам да имам нищо скрито от най-любезния си покровител.

— Съществува едно „но“, графиньо?

— Уви! Да, Ваше високопреосвещенство, има едно „но“, но тъй като това не е моя тайна — трябва да я пазя. Достатъчно е да знаете… че утре ще отида във Версай и ще бъда приета. Имам основание да се надявам да бъда добре приета, Ваше високопреосвещенство.

Кардиналът погледна младата жена, чиято самоувереност му се струваше малко като пряк резултат от първото приближаване към вечерята.

— Графиньо, ще видим дали ще влезете — каза той със смях.

— Вие ще стигнете в любопитството си дотам, че ще накарате да ме следят?

— Именно.

— Не се отказвам.

— Да… В интерес на вашата чест е вие, графиньо, да влезете във Версай.

— В малките апартаменти — да, Ваша светлост.

— Уверявам ви, графиньо, че за мен вие сте жива загадка. Вие ме мислите за мъж с вкус, нали?

— Да, наистина, ваша светлост.

— Е, добре! Тъй като съм на колене пред вас, тъй като вземам и целувам ръката ви, вие няма да помислите, че поставям устните си върху нокът на звяр или ръката си върху опашката на люспеста риба.

— Умолявам ви, Ваше високопреосвещенство, да си спомните, че не съм нито обикновена кокетка, нито оперетна дамичка, ще рече, аз изцяло принадлежа на себе си, когато не принадлежа на съпруга си, и че чувствайки се равна на всеки човек в това кралство, ще избирам свободно или спонтанно деня, в който ще пожелая харесалия ми мъж. И тъй, Ваше високопреосвещенство, уважавайте ме малко по този начин, за да си мисля, че почитате благородничеството, към което принадлежим и двамата.

Кардиналът се изправи.

— И тъй, вие искате да ви обичам сериозно.

— Не казвам това, господин кардинал, но искам аз да ви обичам. Повярвайте ми, когато му дойде времето, ако дойде, вие лесно ще разберете това. Аз ще ви помогна да разберете, в случай че не го забележите сам, защото се чувствам достатъчно млада, достатъчно привлекателна, за да не се стеснявам да давам аванси. Един почтен мъж няма да ме отблъсне.

— Графиньо, уверявам ви, че ако това зависи само от мен, вие ще ме обичате.

— Ще видим.

— Вие вече изпитвате приятелски чувства към мен, нали?

— Дори повече.

— Вярно ли? Та ние сме изминали половината път…

— Да не измерваме пътя с тоази43, а да вървим напред.

— Графиньо, вие сте жена, която бих обожавал…

Той въздъхна.

— Която бих обожавал… — забеляза тя изненадана. — Ако?

— Ако бихте разрешили — побърза да отговори кардиналът.

— Ваше високопреосвещенство, ще ви позволя може би, когато съдбата ми се усмихне за по-продължително време, така че не бързайте да ми падате на колене и да ми целувате ръцете така преждевременно.