Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Отиде до прозореца и погледна навън. Пет конници влетяха с тропот в двора. Носеха самоуверено златисто сините цветове на Есекс. Джефри се стегна вътрешно. В средата на групата яздеше Адел Бофор.
Тя почука и Джефри я пусна да влезе. Беше се загърнала в подплатена с кожи пелерина. Бузите й бяха поруменели от вятъра. Хвърли бегъл поглед на Джефри. Той й отвърна, без да се усмихва. Твърде добре си спомняше единствената им среща досега. Възцари се продължителна тишина.
— Какво ви води в Грейстоун, лейди Бофор? — попита той най-накрая. — Едва ли просто се упражнявате в езда.
Тя свали качулката от главата си, вдигна гарваново черните си коси и ги пусна да паднат. Те се спуснаха по гърба й и стигнаха чак до бедрата й.
— Какво искате да кажете, лорд Де Уорън? — попита надменно тя. След това отмести поглед, заобиколи го стремително и влезе в залата. Бедрото й се отърка в неговото.
Той я последва. Видя я как спира в центъра на залата и застава пред стълбите. Скръсти ръце. Тя пак се обърна към него.
— Стивън тук ли е?
— Той спи.
Тя се поколеба. Очите й гледаха изпитателно лицето му.
— А Мери?
Джефри се усмихна кисело.
— О, значи стигнахме до целта на посещението.
Тя се наежи.
— Всички вече знаят, че принцесата едва не се удави. Тя… жива ли е?
— Да.
Адел се извърна рязко, но той успя да забележи, че е уплашена.
Джефри прекоси краткото разстояние, което ги делеше, хвана ръцете й и я обърна с лице към себе си. Тя извика. Джефри не се беше отнасял грубо с жена досега. Дълбоко в себе си се засрами, но Адел не беше коя да е жена.
— Много объркана изглеждате, лейди Бофор!
Тя го изгледа гневно, но престана да се съпротивлява. Големите й гърди се вдигнаха и отпуснаха.
— Вие ли наехте убиеца? — попита Джефри и грубо я разтърси. — Вие ли?
— Не!
— Освен изкусителка да не сте и убийца? — попита той и я разтърси отново.
— Не!
Повярва й. Пусна я с облекчение.
Тя затърка ръце. Очите й бяха почернели.
— Признавам, исках Мери да се махне, но тя мислеше да избяга, а не да се удави!
— Замесена ли сте в опита за бягство?
Тя се подвоуми малко.
— Тя ме помоли да й помогна. Обвинявате ли ме за това? — нахвърли се тя върху него. — Обвинявате ли ме?
Той я гледаше неподвижно.
В очите й бликнаха сълзи.
— Стивън беше мой две години. Цели две години светът знаеше, че принадлежа на Нортъмбърланд! А сега какво? Какво! Станах за посмешище!
Той омекна.
— Най-малко вие, лейди Бофор, трябва да се оплаквате от липса на поклонници.
— Но никой не е Стивън де Уорън, наследник на граф Нортъмбърланд!
Колко добре разбираше амбициите й. Двамата много си приличаха.
— Сигурен съм, че ще си намерите добър мъж.
— Добър, да — в гласа й се долавяше нотка на горчивина. — Но могъщ и влиятелен? Не.
Неусетно и за себе си той се приближи до нея.
— Заради загубата на Нортъмбърланд ли сте готова да заплачете… или заради загубата на брат ми?
Тя примижа.
— Защо питате?
Стисна зъби. Цялото му тяло се втвърди, включително слабините му.
— Трябва да знам.
Тя го погледна в очите.
— Желаете ме, нали?
Той преглътна. О, господи, така беше!
— Дори само желанието е грях.
— Не! — прошепна тя и пристъпи напред. — Не е грях!
Внезапно той загуби контрол над себе си. Лицето й се озова в ръцете му.
— Копнеете ли за Стивън така, както за мен?
— Не! Никога не съм го желала така! — извика тя. — Колко жалко, че ти не си най-големият! Щях да се отърва някак от Мери, никога нямаше да те дам на нея! А след това щях да се омъжа за теб, за теб! И ти нямаше да съжаляваш!
— Много си позволяваш — каза той, но не пусна поразително красивото й лице. През ума му мина мисълта, че тя е способна на убийство, но тази мисъл бързо отлетя. Погълна го тъмен първичен страх и едно лошо предчувствие.
Адел не приличаше на вдовицата Там. Привличането й беше много по-силно и далеч по-опасно. Към тази примамливост бяха примесени още ред сложни причини да се държи така. Той ги долавяше, но още не ги беше разбрал.
— Признай, че ме желаеш — прошепна Адел.
Джефри погледна вдигнатото й нагоре лице и го обгърна с големите си ръце. Палците му се задвижиха леко по челюстта й и погалиха копринената кожа. Тя беше порочна грешница. Прииска му се да сподели греха й.
— Желая те.
— И аз те желая, мили боже! Особено нощем… — тя се отдръпна. Пълните й устни се разтвориха и потрепериха. Беше готова за целувката му.
Гледката го хипнотизира.
— Кажи ми — прошепна прегракнало.
Тя хвана едната му ръка и я стисна. След това я плъзна по тялото си. Джефри застина. Тя натисна дланта му още по-ниско, към извивката на женствеността си. Усети пулса й.