Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Мистиците винаги са гледали на този предмет като на свещено изкуство. Давид танцува пред Господ, а боговете и богините на гърците, египтяните, будистите и брамините са изобразявани в различни пози, всяка от които притежава определено значение и философия, имащи отношение към великия космически танц, който е еволюция.
Дори и днес сред суфиите на Изток танцът присъства на техните свещени срещи, наричани Сама, тъй като той е резултат на радост. По време на Сама дервишите дават изказ на своя екстаз в Ракс, към който присъстващите се отнасят с голямо уважение и почитание и който сам по себе си е свещена церемония.
Изкуството на танца се е изродило силно поради злоупотреба с него. В по-голямата си част хората танцуват най-често в търсене само на развлечение или упражнение и често използват неправилно това изкуство поради своето лекомислие.
Настройката и ритъмът са склонни да създават предразположеност към танц. Сумирайки всичко, може да се каже, че танцът е изящен израз на мисли и чувства без произнасяне на думи. Той може да се използва също за оказва въздействие върху душата, като с движението създава пред нея една идеална картина. Когато красотата на движението се приема за присъствие на божествения идеал, танцът става свещен.
Музиката на живота демонстрира своята мелодия и хармония в нашия всекидневен опит. Всяка произнесена дума е или истинна или лъжовна нота в съответствие с гамата на нашия идеал. Тембърът на една личност е твърд като хорн, докато тембърът на друг е мек като високите ноти на флейтата.
Постепенният процес на цялото творение от нисшите към висшите степени на еволюция и неговото изменение от един аспект към друг, е виден като музика, в която мелодията транспонира от един ключ към друг. Дружбата и враждата между хората, техните симпатии и антипатии са съзвучия и дисонанси. Хармонията на човешката природа и тенденцията към привличане и отблъскване приличат на ефекта на консонантните и дисонантни интервали в музиката.
В нежността на сърцето тонът се превръща в полутон, а при разбито сърце тонът се разбива на микротонове. Колкото по-нежно става сърцето, толкова по-пълен става тонът, колкото повече сърцето се втвърдява, толкова по-мъртво звучи то.
Всяка нота, всяка гама и всяка мелодия угасват в определено време и в края на опита на душата настъпва финалът, но впечатлението остава, като концерт в съня пред сияйния поглед на съзнанието.
В музиката на Абсолюта басът — полутонът или андертонът продължава постоянно, но на повърхността този полутон е приглушен и скрит под различните ключове на всички инструменти на музиката на природата. Всяко същество с живота идва на повърхността и след това отново се завръща там, откъдето е дошло, както всяка нота се завръща в океана на звука. Андертонът на това съществуване е най-силният и най-тихият, най-високият и най-ниският, той потиска всички инструменти с тих или силен, висок или нисък тон, докато всичко постепенно не се слее в него. Този андертон съществува винаги.
Тайната на звука е мистицизъм, хармонията на живота е религия. Знанието за вибрациите е метафизика, а анализът на атомите — наука. Хармоничното съчетание на всичко това е изкуство. Ритъмът на формите е поезия, а ритъмът на звука е музика. Музиката е изкуство на изкуствата и наука на всички науки, тя съдържа в себе си източника на цялото знание.
Музиката е наричана божествено или звездно изкуство не толкова заради това, че се използва в религиите или обредите, или защото тя сама по себе си е универсална религия, но заради нейния финес в сравнение с всички други изкуства и науки. Всяко свещено писание, свято изображение или изказано слово слага отпечатък на своето тъждество в очите на душата, но музиката се представя пред Душата, без да създава, никакъв отпечатък, принадлежащ на този обективен свят — без имена, без форми — като подготвя душата към осъзнаване на Безкрая.
Знаейки това, суфиите, наричат музиката „Гиза-и-Рух“, рана за душата, и я използват като източник на духовно съвършенство, защото музиката запалва огън в сърцето и пламъкът, израстващ от него, озарява душата. В своите медитации суфиите извличат значително по-голяма полза от музиката, отколкото от което и да е друго нещо. Тяхното предано и медитативно отношение ги прави внимателни към музиката, която им помага в духовните разкрития. С помощта на музиката съзнанието първо се освобождава от тялото, а след това от ума. Ако това е изпълнено, нужна е още една крачка за постигане на духовното съвършенство.