Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Механизъм от всякакъв технически тип, работещ сам по себе си, е създаден и продължава да работи по закона за ритъма и това е още едно доказателство за факта, че целият механизъм на вселената е основан върху закона за ритъма.
Глава 7
Музика
Когато обръщаме внимание на музиката на природата, забелязваме, че всяко нещо на земята внася своя дял в нейната хармония. Дърветата радостно клатят клони в ритъм с вятъра, шумът на морето, шепотът на бриза, свистенето на вятъра в скалите, хълмовете и планините, проблясъкът на мълнии и гръмотевици, хармонията на слънцето и луната, движението на звездите и планетите, цъфтежът на растенията, падането на листата, смяната на утрини и вечери, дни и нощи — всичко това се открива за този, който вижда музиката на природата.
Насекомите имат свои концерти и балети, а птичите хорове в унисон пеят свои хвалебствени химии. Котките и кучетата имат свои вечерни концерти, вълците и лисиците събират свои soirées musicales — „музикални вечери“ в гората, а тигрите и лъвовете провеждат свои опери в пустинята.
Музиката е единственото средство за разбиране сред птиците и зверовете. Това може да се види в градацията на височините и значението на тембъра, начина на настройка, броя на повторенията и продължителността на различните звуци, по това как те предават на своите близки създания призив за присъединяване към ятото или предупреждение за приближаваща опасност, обявяване на война или любовно чувство, усещане на привързаност или неудоволствие, изразяване на страст, ярост, страх или завист, като създават свой собствен език.
В човека дишането има неизменен тон, а ударите на сърцето, пулса в тялото и главата постоянно поддържат ритъма. Младенецът се отзовава на музиката дотогава, докато се научи, да говори — той движи своите ръчички и крачета в такт и изразява радост и болка в различни тонове.
В началото на сътворението на човечеството не е съществувал езикът, на който говорим сега, имало е само музика. Отначало човекът изразявал своите мисли и чувства с ниски или високи, кратки или продължителни звуци. Дълбочината на неговия тембър говорела за сила и мощ, а височината на тона изразявала любов и мъдрост. Човекът предавал искреност или неискреност, разположение или неразположение, удоволствие или неудоволствие с помощта на многообразие от музикални изражения. Докосването с език на всякакви точки в устата, отварянето и затварянето на устните по всевъзможни начини пораждало разнообразие от звуци. Като се групирали, звуците създавали думи, придаващи различни значения при различните начини на изразяване. Това постепенно превърнало музиката в език, но езикът никога няма да може да се освободи от музиката.
Дума, казана е един тон, показва подчиненост, същата дума, произнесена с друг тон, изразява команда. Дума, произнесена с определена височина на звука, може да говори за доброта, същата дума, казана с друга височина, може да изразява студенина. Думи, казани в определен ритъм, демонстрират готовност, но същите думи, произнесени с друга скорост, могат да изразяват неготовност. До ден-днешен е невъзможно да се овладеят древните езици санскрит, арабски и иврит просто с помощта на изучаване на думи, на тяхното произношение и граматика, защото е необходимо да се знае определено ритмично и тонално изразяване. Думата, сама по себе си, често е недостатъчна за това, да предаде ясно смисъла. Изучаващият езика може да забележи това при съсредоточено изследване. Дори съвременните езици не са нещо друго, а опростена музика. Нито една дума от никой език не може да бъде произнесена по един и същ начин, без разлика в тембъра, тона, ритъма, акцента, паузите и прекъсванията. Дори най-простият език не може да съществува без музика в него — музиката дава конкретен израз. По тази причина на чужд език рядко се говори съвършено — думите са научени, но музиката още не е овладяна.
Езикът може да бъде наречен опростена музика — музиката е скрита в него, както душата е скрита в тялото — с всяка крачка към опростяването езикът е губел част от своята музика. Изучаването на древните традиции показва, че първите божествени послания били дадени в песни, като например, Псалми на Давид, Песен на песните на Соломон, Гатите на Заратустра и Бхагават Гита на Кришна.