Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Когато езикът ставал по-сложен, той сякаш добивал едно крило — чувството за тембър, а отваряйки другото крило — чувството за ритъм — се разпервал. Това превърнало поезията в предмет различен и отделен от музиката. В древни времена религиите, философиите, науките и изкуствата били изразявани с поезия. Частите на Ведите, Пураните, Рамаяна, Махабхарата, Зенд Авеста, Кабалата и Библията са написани в стихове, както и различни произведения на изкуството и науката на древните езици. Сред писанията само Коранът е написан изцяло в проза, но дори той не е лишен от поезия. На Изток съвсем неотдавна с поезия са писани не само манускрипти по наука, изкуство и литература, но дори и учебните материали се излагали в поетична форма.
На следващия стадий човекът освободил езика от „веригите“ на ритъма и направил от поезията проза. Въпреки, че освободил езика от сдържащите го тембър и и ритъм, духът на музиката все още съществува в него. Човек предпочита поетичната декламация и изразителното четене на проза, което е доказателство, че душата търси музика дори в произнесеното слово.
Проникновената песен на майката успокоява детето и го приспива, а живата музика съживява тялото и го въвлича в танц. Именно музиката удвоява смелостта и силата на войника, маршируващ по бойното поле. На Изток, когато керваните пътешествали от едно място към друго за поклонение, по време на преходите хората пеели. В Индия кулите пеят по време на работа и ритъмът на музиката олекотява тежкия им труд.
В една древна легенда се разказва, как ангелите пеели по заповед на Бога, за да заставят непокорната душа да влезе в тялото на Адам. Душата, опиянена от песните на ангелите влязла в тялото, към което се отнасяла като към затвор.
Всички спиритуалисти, които са прониквали в дълбочините на това явление, осъзнавали, че не съществува друго по-добро средство за привличане на духовете от техните свободни планове на външен план, от помощта на музиката. Те използвали различни инструменти, които извикват определени духове и пеели песни, имащи особено влияние върху някой дух, с когото искали да контактуват. Не съществува друга подобна магия, освен магията на музиката, която да има по-силно влияние върху човешката душа. Човек има вроден вкус към музиката и изначално този вкус може да бъде открит дори в бебетата. Музиката е позната на бебето от люлчините песни, но докато расте в този свят на илюзии, неговият ум се поглъща от толкова много различни предмети, че то губи тази склонност към музиката, която е обладавала душата му. Възрастният човек се наслаждава и високо цени музиката в съответствие с неговото ниво на еволюция и с обкръжението, в което се е родил и израснал. Човек, живеещ в пустинята, пее свои прости напеви, а градският човек — свои популярни песни. Колкото по-чист става човек, толкова повече се наслаждава на нежна музика. Характерът на всеки човек създава склонност към музика, сходна с него — веселият човек обича лека музика, сериозният човек предпочита класика, интелектуалецът намира удоволствие в технически сложна музика, а простакът е удовлетворен от своите барабани.
Съществуват пет различни аспекта в изкуството на музиката: популярен — който предизвиква движение на тялото, технически — който удовлетворява интелекта, артистичен — който притежава красота и изящество, призоваващ — който вика сърцето, възвишаващ, в които душата слуша музиката на сферите.
Въздействието на музиката зависи не само от майсторството, но и от еволюцията на изпълнителя. Нейният ефект върху слушателя зависи и от неговите знания и еволюция, затова значението на музиката е различно за всеки човек. За самодоволния човек няма шансове за прогрес, защото той удовлетворено се вкопчва в своя вкус, съответстващ на състоянието на неговата еволюция, отказвайки да се повдигне малко по-високо от сегашното ниво. Този, който постепенно се придвижва напред по пътя на музиката, накрая придобива най-висше съвършенство. Нито едно друго изкуство не може така да вдъхновява и изпълва с благоухание личността, както музиката — любителят на музика рано или късно достига най-възвишеното поле на мисли.
Индия е съхранила мистицизма на тембъра и тоналността, открити от древните и нейната музика сама говори за това. Индийската музика е основана на принципа рагата, което я прави сходна с природата. Тя е избегнала ограниченията на техниката, като е приела метода на чистото вдъхновение.