Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Вокалната музика е смятана за най-висше изкуство, защото е естествена — ефектът, възпроизведен от инструмента, който е преди всичко и машина, не може да се сравни с човешкия глас. Колкото и да са съвършени струните, те не могат да възпроизведат това впечатление върху слушателя както гласът, който излиза от душата като дихание и се изнася на повърхността чрез ума и гласовите органи на тялото. Когато душата иска да изрази себе си в гласа, първоначално поражда активност в ума, а умът с помощта на мислите проектира фините вибрации в менталния план — те трябва по някакъв начин да се развият и преминат във вид на дихание през стомаха, дробовете, устата, гърлото и носа, заставяйки през цялото време въздуха да вибрира, докато не се появи на повърхността като глас. Затова гласът естествено изразява позицията на ума, истинна или лъжлива, искрена или неискрена.
Гласът има този магнетизъм, който инструментът не притежава, защото гласът е идеален природен инструмент, по чийто образ са моделирани всички инструменти в света. Ефектът, възпроизведен чрез пеене, зависи от дълбочината на чувствата на пеещия. Гласът на певец, умеещ да съчувства, е съвършено различен от гласа на безсърдечния. Колкото и изкуствено да е бил развит гласът, той никога не би могъл да предаде чувство, изящество и красота, докато сърцето също не бъде развито.
Пеенето има двоен източник на вдъхновение: изяществото на музиката и красотата на поезията. Ефектът, възпроизведен върху слушателя, е пропорционален на това, как певецът чувства думите, които пее или как неговото сърце акомпанира на песента.
Въпреки че звукът, произведен от инструмент, не може да бъде възпроизведен от гласа, все пак инструментът е абсолютно зависим от човека. Това ясно обяснява как душата използва ума и как умът управлява тялото — дори ни се струва, че сякаш работи тялото, а не умът, а душата не се забелязва никъде. Когато човек чува звук от инструмент и вижда, ръката на изпълнителя, той не вижда нито ума, ръководещ изпълнението, нито феномена на душата. С всяка крачка от вътрешното битие към повърхността се извършва видимо подобрение, което изглежда положително, макар че всъщност всяка крачка към повърхността води със себе си ограничение и зависимост.
Няма вещ, която да не може да бъде проводник на звука, въпреки че тонът се проявява по-ясно чрез звънко тяло, отколкото чрез плътно, тъй като първото е отворено към вибрациите, а второто е затворено. Предметите, даващи чист звук, демонстрират живота, а плътните тела, изпълнени с вещество, изглеждат мъртви. Резонансът е съхранение на тона, именно рикошетът на тона възпроизвежда ехото. Всички инструменти са създадени на този принцип, разликата е само в качеството и количеството на тона, които зависят от конструкцията на инструмента. Инструментите перкусии като табла или барабан, подхождат за практическа музика, а струнните инструменти — сита, цигулка или арфа — са предназначени за артистична музика. Вината е била конструирана специално за концентрация на вибрациите: тя дава слаб звук, понякога чуван само от изпълнителя, и се използва при медитации.
Ефектът на инструменталната музика зависи също и от нивото на еволюция на човека, който чрез върховете на пръстите си изразява с помощта на инструмент степента на своето развитие — неговата душа говори чрез инструмента. Състоянието на ума на човека може да бъде прочетено по докосването на инструмента от него — какъвто и голям експерт да е той, но само с помощта на чистото умение, без развито вътрешно чувство той няма да може да създаде изящество и красота, които извират от сърцето.
Инструментите на вятъра, като флейта и алгос, изразяват особено ясно сърдечно качество, тъй като на тях се свири с дихание, което е самият живот — затова те запалват огъня на сърцето.
Инструментите с жилкови струни имат жив ефект, защото произхождат от живи създания, имали някога сърца, а инструментите с изтеглени струни имат вълнуващ ефект, инструментите перкусии, като барабан, оказват стимулиращо и оживяващо въздействие върху човека.
Следваща по значимост след вокалната и инструменталната музика е двигателната музика на танца. Движението е природата на вибрациите. Всяко движение съдържа в себе си мисъл и чувство. Това е вродено изкуство в човека — първото удоволствие в живота на младенеца е да развлича себе си с движения на ръчичките и крачетата — слушайки музика, детето започва да се движи. Дори зверовете и птиците изразяват своята радост в движение. Паунът, горд с усещането за своята красота, изразява тщеславие в танца, кобрата разтваря качулката си и поклаща своето тяло, слушайки музиката на пангата. Всичко това доказва, че движението е знак за живот и че именно акомпаниментът на музиката задвижва и изпълнителя и зрителя.