Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Йехова е било изначално Яхува: Я означава думата Ох (О!), Ху значи „Бог“, а звукът А представлява проявление. Ху е начало на звука, но когато звукът за пръв път приеме форма на външен план, той става „А“, затова, буквите alif или apha се считат за първо изражение на Ху, изначалната дума. Санскритската азбука, както и азбуките на повечето други езици, започват с буквата а, както й името на Бога в някои от тях. Вследствие на това звукът А предава значение на единица или „пръв“. Буквата а се произнася без помощта на зъбите или езика и на санскрит винаги обозначава отсъствие.
А възниква на повърхността, когато езикът се повдига и докосва небцето при произнасяне на буквата л (лам) и звукът завършва на м (мим), произнасянето на което затваря устните. Тези три същностни букви на азбуката в Корана са сведени заедно като тайна. Когато А се задълбочава чрез айн, се формира думата илм, която означава „знание“. Оттук произлиза Алим — „знаещ“. Алам предава състояние или условие на съществуване, което е опознато.
Когато alif — първата, и lam — централната, букви застанат заедно, те образуват думата All, което в арабския език означава определителен член (the). В английския за „All“ се подразбира значението на пълната и абсолютна природа на съществуването.
Думата Аллах, означаваща на арабски „Бог“, е разделена на три части и може да бъде интерпретирана като „Единния, който произлиза от нищото“. Ел, или Еллах, имат същото значение, както и Аллах. Думите, които могат да се намерят в Библията — Елой, Елохим и Алелуя — се съотнасят към думата Аллах.
Думите Ом, Омен, Амен и Амин, които се произнасят във всички молитвени домове, имат същия източник: звукът А в основата на думата изразява начало, М в средата означава край, Н — последната буква е ре — ехо на звука М, тъй като М винаги завършва с носов звук, произнасянето на който означава живот.
В думата Ахуд, означаваща „Бог“. „единствено Същество“, съзвучно са въвлечени две значения. А на санскрит означава „отсъствие“, а Худд в арабския значи „ограничение“.
От този източник произхождат думите „Wahdat“. „Wahdaniat“, „Hadi“. „Huda“ и „Hidayat“. „Hahdat“ означава „съзнаващ само себе си“. „Wahdaniat“ e „знание за себе си“. „Hadi“ — проводник; „Huda“ — „насочвам“. „Hidayat“ означава „ръководство“.
Колкото повече суфиите слушат Саут-е Сармад, звука на абстрактното, толкова повече тяхното съзнание се освобождава от всички ограничения на живота. Душата изплува над физическия и ментален план без някакви специални усилия от страна на човека, което говори за нейното спокойно и умиротворено състояние — неговият поглед става мечтателен, а изражението на лицето — сияещо, той изпитва неземна радост и възторг Ваджад или екстаз. Когато екстазът го изпълни, той не осъзнава физическия план, нито менталния. Това „небесно вино“, за което пишат всички суфи поети, изобщо не прилича на преходните опиянения на този смъртен план. Небесната благодат се ражда в сърцата на суфиите, техните умове са изчистени от греховете, а телата им — от всички нечистотии и за тях се открива път към невидимия свят, те започват да получават вдъхновения, озарения, интуиция, впечатления и откровения без ни най-малки усилия от тяхна страна. Те повече не зависят от книги и учители, защото божествената мъдрост, светлината на тяхната душа, Светия Дух започват да сияят над тях. Както казва Шариф: „Със светлината на моята душа аз разбрах, че красотата на небесата и пищността на земята са всъщност ехо на Твоята вълшебна флейта“.
Силата на словото
Глава 1
Сила на словото
В Библията пише: „В началото бе Словото, и Словото бе в Бога и Бог беше Слово“. Пише също, че Словото е Светлина и когато е слязла тази Светлина, се е появило цялото творение. Това не са просто религиозни стихове. За мистика, за виждащия, в тях е скрито най-дълбокото откровение.