Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Висшето същество е било назовавано с различни имена в различните езици, но мистиците го знаят като Ху — естествено име, не създадено от човека, единственото име на Безименния, което постоянно провъзгласява цялата природа. Звукът Ху е най-свещеният, мистиците го наричат Исм-е Азам, с името на Най-Висшия, защото той е начало и край на всеки звук и фон на всяка дума. Думата Ху е дух на всички звуци и всички думи и тя е скрита в тях като дух в тяло. Тя не принадлежи на нито един език, но и нито един език не може да я отмине. Само това е истинното име на Бога, за което нито един човек, нито една религия не може да претендира като за своя собственост. Тази дума се произнася не само от човешките същества, но я повтарят зверове и птици. Всички вещи и същества провъзгласяват това име на Господа, както всяка жизнена активност изразява явно или неявно именно този звук. Това е тази Дума, която се споменава в Библията като съществуващо до момента, в който светлината е обляла битието: „В началото бе Слово и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“.
Тайната на Ду е отворена за суфиите, които вървят по пътя на посвещението. Истината, знанието за Бог, се нарича при суфиите Хакк. Ако разделим думата Хакк на две части, нейните асонантни звуци ще бъдат Ху и Ек: Ху означава Бога или Истината, Ек на езика хиндустани означава „един“, а заедно те изразяват Единния Бог, което всъщност е и Единната Истина. Хакикат на арабски език означава „същностна истина“. Ха̀ким означава „майстор“, а Хакѝм — „знаещ“, и всички тези думи изразяват същностни характеристики на живота.
Алук е свещената дума на Вайрагите, индийски адепти, които са я използвали в значението „свещена песен“. В думата Алук са изразени две срички: Ал означава определителен член (the), а Хак — истина — заедно тези срички означават Бога — източникът, от който изхожда всичко.
Звукът Ху се оказва ограничен в думата Хам, тъй като буквата „м“ затваря устните. Тази дума на хиндустани означава ограничение, защото Хам е „аз“ или „ние“, двете думи означават его. Думата Хамса е свещена дума на Йогините, озаряваща егото със светлината на реалността. Думата Хума на персийски означава митична птица. Съществува поверие, че ако птицата Хума кацне за миг на нечия глава, това е знак, че този човек ще стане крал. Но истинското обяснение е друго — когато мислите на човека са толкова развити, че разбиват всички ограничения, той става като крал.
Разбира се, езикът е твърде ограничен, за да може да опише състоянието на Най-Виещия и затова дава условно понятие, че човекът става нещо като крал. В старите традиции се казва, че Зороастър е бил роден от дървото Хума. Това се обяснява с думите от Библията: „Ако някой не е роден от вода и Дух, не може да влезе Царството Божие“. В думата Хума сричката Ху представлява духа, а в арабския думата мах означава вода. В английски език думата „Human“ (човек) обяснява два факта, характерни за човечеството: „Hu“ означава „Бог“, а „man“ означава „ум“ — тази дума е дошла от санскритската мана („ум“) и символизира обикновения човек. Обединението на тези две думи представя идеята за Богосъзнаващия човек. С други думи, Ху — Бог — съществува във всички неща и същества, но именно с помощта на човека Той става известен. Затова може да се каже, че „Human“ означава Богосъзнаващ, Богоразбиращ или Богочовек. Думата Хамд означава „хвала“. Хамид — „достоен за хвала“. Мохаммад — „възхваляващ“. Името на Пророка на исляма предава неговото отношение към Бога.
Хур на арабски означава „Небесна красота“, реалното значение на тази дума е израз на небесната красота. Думата Зухур означава „Божие проявление“, особено в природата. Ахура Мазда е името на Бога, известно на зороастрийците. Думата Ахура предполага сричката Ху, на основата на която е построено цялото име.
Всички тези примери предават Божественото начало на думата Ху, означаваща живот на Бога във всяко нещо и всяко същество.
Хай на арабски означава „вечен“, а Хай-ат — „живот“, двете думи обозначат вечната природа на Бога. Думата Хувал предполага идеята на вездесъщността, а хувва е прототип на думата „Ева“ — символ на проявление, както „Адам“ е символ на това, което стои зад това явление, на санскрит те се наричат Пуруша и Пракрити.