Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Глава 8
Абстрактният звук
Суфиите наричат абстрактния звук Саут-е Сармад, цялото пространство е изпълнено с него. Вибрациите на този звук са твърде фини, за да бъдат чути или видими за материалните уши и очи, тъй като очите трудно виждат формите и цветовете на ефирните вибрации на външния план. Това, което Мохамед е чул в пещерата Гар-е Хира, когато се потопил дълбоко в своя божествен идеал, било именно Саут-е Сармад, звука на абстрактния план. Коранът споменава този звук в думите „Да бъде! И всичко станало.“ Мойсей е чул същия звук в планината Синай, когато разговарял с Бога, Същото Слово било чуто от Христос в пустинята, когато бил приет в лоното на своя Небесен Отец. Шива е чул аналогичен Анахад Нада по време на своето Самадхи в пещерата в Хималаите.
Флейтата на Кришна символизира този звук. Той е източник на цялото откровение за Майсторите, на които се открива отвътре. Именно затова те знаят и учат една и съща истина.
Суфиите постигат минало, настояще и бъдеще и всички неща в живота, ако са в състояние да узнаят направлението на звука. Всеки аспект на което и да е битие, в което се проявява звукът, поражда съответстващ ефект на живота, тъй като активността на вибрациите има особено влияние във всяко направление. Знаещият тайната на звука знае тайната на цялата вселена. Който е последвал напевите на този звук, забравя всички земни разграничения и различия и достига истинната цел, в която са съединени всички Благословени от Бога. Пространството съществува вътре в тялото, както и извън него — тялото е в пространството, а пространството е в тялото.
По такъв начин звукът на абстрактното винаги присъства вътре, наоколо и навсякъде около човека. По правило, човекът не го чува, защото неговото съзнание е напълно съсредоточено върху материалното съществуване. Човекът се оказва дотолкова погълнат от своите преживявания във външния свят, опосредствани от физическото тяло, че пространството, е всички негови чудеса на светлината и звука, изглежда пред него пусто.
Това лесно може да бъде разбрано, ако се изучава природата на цвета. Съществуват множество цветове, които са съвършено определени сами по себе си, но бъдат ли смесени с други с още по-ярки оттенъци, стават мътни. Дори ярките цветове, украсени богато със злато, сребро, диаманти или перли, служат преди всичко за фон на тези ослепителни украшения. Такъв е и абстрактният звук в сравнение със звуците на външния свят. Ограничената сила на земните звуци е толкова конкретна, че затъмнява влиянието на абстрактния звук върху слуха, въпреки че в сравнение с него звуците на земята са по-груби и приличат на барабан в сравнение с фино свистене. Когато мистикът започне да чува абстрактният звук, всички останали звуци остават неразличими за него.
Във Ведите звукът на абстрактното се нарича Анахад — това означава „неограничен звук“. Суфиите го наричат Сармад, което означава опиянение. Тук думата „опиянение“ се използва за обозначаване на нещо възвишено, състояние на свобода на душата от нейните земни окови. Тези, които могат да чуват Саут-е Сармад и медитират над него, са неподвластни на никакви нещастия, тревоги, печал, страхове и болести, тяхната душа е освободена от плена на чувствата и физическото тяло. Душата на слушащият се преизпълва със съзнание, а неговият дух се превръща в батерия, поддържаща движението на цялата вселена.
Някои се научават да слушат Саут-е Сармад в уединение на морския бряг, до реката, на хълмовете и в долините, други го долавят, седейки в планинските пещери или блуждаейки постоянно по горите и пустините, оставайки в диви местности, далеч от места, посещавани от много хора.
Йогините и аскетите надуват синг (хорни) или в шанкх (раковини), чиито звуци пробуждат в тях този вътрешен тон. С тази цел дервишите свирят на нее или алгос (двойна флейта). Камбаните и гонговете в църквите и храмовете са предназначени да напомнят на мислещия за този свещен звук и да го въведат във вътрешния живот.
Този звук се проявява чрез десет различни аспекта вследствие на неговото преминаване през десет различни тръби на тялото: той звучи като гръм, като грохот на морето, като звън на камбани, като звук на течаща вода, като жужене на пчели, като чуруликане на врабчета, като вина, като свистене или като звук на шанкх, докато окончателно не стане Ху, най-свещеният от всички звуци.
Този звук Ху е начало и край на всички звуци, независимо дали изхождат от човек, птица, звяр или вещ. Внимателното изучаване ще докаже този факт, който може да бъде осъзнат дори ако слушате звука на парна машина или мелница, като в същото време ехото на камбаните и гонговете дава типична илюстрация на звука Ху.