Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Сценариите започнаха да пристигат. Повечето бяха на дискове, но имаше и кутии с разпечатки. Принтерите в секретарския отдел се задръстиха и в крайна сметка кабинетът на Уил заприлича на карикатура на пощенския отдел на някоя холивудска агенция за издирване на таланти — затрупан с хартия. Когато всичко бе разпечатано, на тридесет и втория етаж на сградата на ФБР се мъдреха хиляда шестстотин двайсет и един сценария от Невада.
Без предварителни насоки Уил и Нанси не можеха да ги прехвърлят набързо. Въпреки това скоро намериха ритъм и бяха в състояние да приключат с един сценарий за около петнайсет минути — внимателно прочитаха първите няколко страници, за да придобият най-обща представа, след което прелистваха останалото. Приготвиха се за бавна и тежка работа с надеждата да приключат със задачата в рамките на един мъчителен месец. Стратегията им бе да търсят очебийното — сюжети за серийни убийци и споменаване на пощенски картички, но трябваше да останат бдителни и за други подробности като герои или ситуации, които просто напомняха на нещо.
Не можеха да поддържат през цялото време високо темпо. Замъчиха ги пристъпи на главоболие. Станаха раздразнителни и се зъбеха един на друг по цял ден, а вечер се оттегляха в апартамента на Уил да правят поредния шантав секс. Имаха нужда от чести разходки, за да проветрят главите си. Най-много ги подлудяваше това, че в огромното си мнозинство сценариите бяха абсолютен боклук, неразбираем, нелеп или отегчителен до невъзможност. На третия или четвъртия ден Уил живна, когато взе сценарий със заглавие „Броячи“ и обяви възбудено:
— Може и да не повярваш, но познавам човека, който го е написал.
— Откъде?
— Беше ми съквартирант първата година в колежа.
— Интересно — апатично отвърна тя.
Прочете го малко по-подробно от останалите, което му отне цял час, а когато го остави, си помисли: „Не се отказвай от сегашната си работа, приятел.“
В три следобед Уил вписа в базата си данни бележка за поредния боклук за извънземни, дошли на Земята да опразнят касите на игралните домове, и взе следващия от купчината.
Леко побутна с обувка коляното на Нанси.
— Хей.
— Хей — отвърна тя.
— Иде ли те да се гръмнеш?
— Вече съм мъртва — отговори тя. Очите й бяха възпалени и сухи. — Какво имаш?
Следващият му сценарий бе озаглавен „Влакът от Чикаго в 7:44“. Уил прочете няколко страници и изстена.
— Господи, май го четох преди няколко дни. Терористи във влак. Какво става, мамка му?
— Проверявай датата на изпращане — посъветва го Нанси. — Попаднах на няколко случая с различни варианти. Авторът променя нещо и плаща още двайсет кинта, за да го регистрира отново.
Уил набра заглавието в базата данни.
— Права си, да знаеш. Това тук е по-късен вариант. Отбелязал съм го с нула от десет. Не мога да го чета отново.
— Твоя работа.
Уил понечи да затвори сценария, но спря. Нещо привлече вниманието му — името на един от героите. Запрелиства сценария, после се поизправи в стола си и запрелиства още по-бързо.
Нанси забеляза промяната.
— Какво има? — попита тя.
— Секунда, само секунда.
Нанси го гледаше как трескаво си води записки и всеки път, когато го прекъсваше да попита какво е открил, той отговаряше:
— Би ли почакала само секунда, ако обичаш?
— Уил, не е честно! — избухна тя.
Той най-сетне остави сценария.
— Трябва да намеря първия вариант. Как съм могъл да го пропусна? Бързо, помогни ми да го намерим. Нарича се „Влакът от Чикаго в 7:44“. Прегледай купчината от понеделник, аз ще поема вторника.
Тя приклекна до прозореца и след няколко минути го намери в долната половина на купчината.
— Само не разбирам защо не ми казваш какво става.
Уил грабна сценария от ръцете й. Секунда по-късно вече се тресеше от вълнение.
— Боже мой! — промълви тихо. — Променил е имената. Говори се за група непознати, които загиват при терористична атака във влак от Чикаго за Ел Ей. Виж имената им във втория вариант!
Нанси взе сценария и зачете. Имената на непознатите изплуваха от страниците — Дрейк, Наполитано, Суишър, Кович, Пепърдайн, Сантяго, Колер, Лопес, Робертсън.
Жертвите на Убиеца на Апокалипсиса. Всички до една.
Нанси не знаеше какво да каже.
— Вторият ръкопис е регистриран на първи април две и девета, седем седмици преди първото убийство — отбеляза Уил, като кършеше ръце. — В деня на лъжата — ха-ха, мамка му. Този тип е планирал всичко и го е обявил предварително в проклетия си сценарий. Трябва незабавно да издействаме заповед да ни кажат името му.