Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Харесва ми — промълви тихо.
— Великолепен избор, мадам — каза бижутерът. — Този „Хари Уинстън“ е доста популярен. Нарича се „Дамата от авенюто“.
Името я накара да се разсмее.
— Чу ли? — обърна се тя към кавалера си.
— Да.
— Съвършен е!
— Каква е цената му? — попита той.
Бижутерът го погледна в очите. Ако беше японец, кореец или арабин, щеше да знае, че продажбата му е в кърпа вързана. Обаче американците в спортни дрехи и бейзболни каскети бяха трудна работа.
— Днес мога да го продам на господина за двадесет и четири хиляди долара.
Очите й се разшириха. Беше ужасно скъп. Но въпреки това страшно й харесваше и му го показа, като нервно докосна ръката му над китката.
— Ще го вземем — без колебание рече той.
— Много добре, сър. Как би желал да плати господинът?
— Просто го пишете на сметката на стаята ми. Отседнали сме в апартамент „Пиаца“.
Бижутерът би трябвало да отскочи до стаичката отзад да потвърди продажбата, но се чувстваше сигурен. Апартаментът бе един от най-добрите им — сто и тридесет квадратни метра мрамор и разкош, със спа и дневна на по-ниско ниво.
Тя носеше часовника, когато излязоха от магазина. Небето над площад „Сан Марко“ беше синьо като очите на кърмаче, с няколко купести облачета за разнообразие. Наблизо мина гондола, возеща скована, сериозна швейцарска двойка. Гондолиерът запя, за да разбуди някакви чувства у пътниците си и богатият му глас отекна от купола. Всичко е съвършено, помисли си спътникът й. Нехарактерната за Средиземноморието температура, отсъствието на неприятни миризми от истинските канали, липсата на гълъби. Мразеше гадните птици откакто родителите му го бяха завели на истинския площад по времето, когато бе срамежливо и чувствително момче и някакъв турист хвърли трохи хляб до краката му. Гълъбите полетяха около него като в някакъв кошмар и дори сега се сви при спомена на пляскащите им криле.
Тя носеше часовника, докато вървяха, хванати за ръце, през лобито на „Венеция“.
Носеше го в асансьора, леко извила ръка, за да привлече вниманието на трите жени в кабината.
Носеше часовника и нищо друго в апартамента, докато го даряваше с най-добрия секс, който бе имал някога.
Вече й позволяваше да го нарича Марк, а тя също му каза истинското си име — не Лидия, а Кери. Кери Хайтауър.
Беше от Найтроу, Западна Вирджиния — крайречно градче, възникнало в началото на миналия век около завод за барут. Забутано местенце, което почти нямаше с какво да се похвали, освен че Кларк Гейбъл е работил на времето там като телефонен техник. Израсна в бедност, като гледаше старите филми на Гейбъл и мечтаеше да стане актриса в Холивуд.
В прогимназията откри, че актьорският й талант не е особено голям. Въпреки това упорито напираше да участва във всяка училищна постановка и получаваше дребни роли единствено защото бе много напориста и привлекателна. В гимназията обаче се оказа, че има друг, далеч по-развит талант. Обичаше секса, беше изключително добра в него, нямаше абсолютно никакви задръжки. Това откритие я накара да се замисли за друга, смесена кариера — тази на порнозвезда.
Една позната мажоретка, две години по-голяма от нея, се беше преместила в Лас Вегас и работеше там като раздавач на карти. За Кери Вегас бе девет десети от пътя до Калифорния, където, доколкото знаеше, порноиндустрията била процъфтяваща. Седмица след завършването си тя си взе еднопосочен билет до Невада и се настани при приятелката си. Животът във Вегас не бе лесен, но слънчевата й натура й помагаше. Прескачаше от една нископлатена работа на друга, докато в крайна сметка кацна — ако не на крака, то по гръб — в агенция за компаньонки.
Когато срещна Марк, Кери вече беше сменила четири агенции за последните три години и най-сетне бе успяла да събере малко пари. Работеше само за по-елитни клубове, където се ценеше непосредствеността и липсата на татуировки и пиърсинг. Повечето от мъжете, с които се срещаше, бяха достатъчно свестни — можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, когато се е чувствала застрашена или бяха злоупотребили с нея. Никога не бе изпитвала чувства към клиентите си — в края на краищата, те бяха точно клиенти. Марк обаче беше различен.
Отначало го намери за чешит и в същото време сладък, без претенции да се прави на мачо. Освен това беше адски умен, а работата му в Зона 51 събуждаше любопитството й до полуда — беше сигурна, че една лятна вечер, когато беше на десет, е видяла летяща чиния, носеща се високо над Канауа, ярка като буркана светулки, които събираше на брега на реката.