Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Замълча и другите кимнаха тържествено.
— Умирам.
— Не! — възкликна Хосе със загрижения тон на син, чул ужасната новина от устата на баща си.
— Да, така е. И съм сигурен, че никой от вас не е много изненадан. Достатъчно е само да ме погледнете, за да разберете, че съм смъртно болен.
Паулин се пресегна да докосне китката му, а Магдалена закърши ръце.
— Паулине, нима ще отречеш, че си видял името Йосиф от Вектис в една от книгите?
— Видях го — с пресъхнали устни промълви Паулин.
— И знаеш със сигурност датата, когато ще си ида?
— Да.
— Наближава ли?
— Наближава.
— Но вярвам, че не е утре — пошегува се Йосиф.
— Не е.
— Отлично — рече Йосиф, като почукваше пръсти един в друг. — Мой дълг е да се погрижа за бъдещето не само на абатството, но и на Октавус и библиотеката. Затова тук и сега обявявам, че ще пратя вест на епископа и ще го помоля след като си ида от този свят, да направи сестра Магдалена игуменка на Вектис, а брат Хосе — неин приор. Брате Паулине, скъпи приятелю, ти ще продължиш да им служиш така вярно, както служеше на мен.
Магдалена сведе глава, за да скрие тънката усмивка, която не бе в състояние да потисне. Паулин и Хосе бяха онемели от мъка.
— Имам да кажа и още нещо — продължи Йосиф. — Тази вечер основаваме нов орден във Вектис, таен и свят орден, който ще се грижи за закрилата и запазването на библиотеката. Ние четиримата сме неговите основатели и отсега нататък той ще се нарича Орденът на имената. Да се помолим.
Отправиха горещи молитви и след като приключиха, се изправиха като един.
Йосиф докосна кокалестото рамо на Магдалена.
— След вечерня ще сторим каквото трябва. Ще го направиш ли по своя воля?
Възрастната жена се поколеба и безмълвно се помоли на Светата майка. Йосиф чакаше отговора й.
— Ще го направя — рече тя.
След вечерня Йосиф се оттегли в покоите си да медитира. Знаеше какво предстои, но не искаше да вижда с очите си ставащото. Решимостта му бе твърда, но дълбоко в себе си оставаше добра и нежна душа, която не можеше да понесе подобни неща.
Знаеше, че докато коленичи със сведена в молитва глава, Магдалена и Хосе водят Мери от хоспиция по тъмната пътека към скриптория. Знаеше, че тя тихо хлипа. Знаеше, че хлипането ще се превърне в плач, когато я задърпат надолу към мазето. И знаеше, че плачът ще премине в писъци, когато Паулин отвори вратата на стаята на Октавус и Хосе я бутне насила през прага, за да пусне резето след нея.
30 януари 1947 г.
Остров Уайт, Англия
Реджи Сандърс се търкаляше, както се изразяваше, в широкото легло на подполковник Джулиън Бърнс от Кралските военновъздушни сили заедно със закръглената му съпруга. Страшно се забавляваше. Беше в огромна извънградска къща с огромна спалня, с приятна малка камина, която да прогони студа, както и с отзивчива госпожа, която бе свикнала да се грижи за себе си по време на дългото отсъствие на съпруга й през войната.
Реджи бе червендалест, едър тип с бирено шкембе. Детската усмивка и невъзможно широките му рамене бяха нещата, пред които не можеше да устои никоя жена, в това число и настоящата. Под дяволитата му закачливост и многословието се криеше морален компас, който не работеше. Стрелката сочеше само в една посока — към самия него. Винаги бе имал чувството, че светът му е задължен само защото съществува в него, а успешното преминаване през световната война без да изгуби очи, крайници или гениталии бе за него знак, че благодарната нация ще продължи да се грижи за нуждите му, били те финансови или плътски. Законите на Короната и обществените нрави бяха ориентировъчни знаци в неговия свят — неща, които можеха и да се вземат предвид, след което да се игнорират.
Военната му служба започна гадно и неприятно като щабен сержант в Осма армия на Монтгомъри, когато се опитваше да изтласка Ромел от Тобрук. След прекалено дългия престой в пустинята през 1944 г. успя да си уреди прехвърляне в освободената Франция, след което постъпи в полка, определен за събиране и каталогизиране на заграбените от нацистите произведения на изкуството.