Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
В далечината видя Примус да седи на земята в зеленчуковата градина — сега гол, обран парцел до хоспиция. Момчето беше само, което не бе необичайно, тъй като майка му не му обръщаше внимание. Не го беше виждал от известно време и беше достатъчно любопитен, за да го погледа скришом.
Момчето бе почти на възрастта на Октавус, когато Йосиф го прибра в манастира, и приликата между баща и син беше поразителна. Същата рижава коса, същата бледа кожа, същото тънко като вейка тяло.
Когато се озова на трийсетина крачки от него, Йосиф се закова на място. Сърцето му бясно се разтуптя и му се зави свят. Ако не беше взел тоягата си, сигурно щеше да се свлече на земята. Момчето си беше намерило някаква пръчка и пред очите на абата започна да чертае някакви широки заврънкулки в прахта.
Не можеше да има съмнение. Момчето пишеше.
Йосиф едва дочака края на молитвата в деветия час. Когато братята и сестрите започнаха да се разотиват, потупа трима души по раменете и ги дръпна в края на нефа. Там се спотаи с Паулин, Магдалена и Хосе, когото бяха привлекли в тайния кръг, след като младият монах бе открил изнасилването. Йосиф нито веднъж не съжали за решението си да разкрие истината на ибериеца, който бе спокоен, мъдър и дискретен до крайност. Абатът, заместницата му и астрономът, които вече остаряваха, високо ценяха силата и жизнеността на Хосе.
— Момчето започна да пише — съобщи им Йосиф. Макар че шепнеше, гласът му отекна в просторния неф. Четиримата се прекръстиха. — Хосе, отведи го в стаята на Октавус.
Настаниха момчето на пода до баща си. Октавус не го погледна, нито пък обърна внимание на другите, които бяха нахлули в царството му. Магдалена го избягваше след насилването и макар да бяха минали години, все още настръхваше при всяка среща. Вече не позволяваше на момичетата си да се грижат за него — сега тези задачи се изпълняваха от момчетата послушници. Стоеше колкото се може по-далеч от писалището, сякаш се опасяваше, че Октавус може да скочи и да насили и нея.
Хосе постави голям лист пергамент пред Примус и го заобиколи с полукръг запалени свещи.
— Дай му потопено перо — със стържещ глас нареди Паулин.
Хосе залюля перото пред момчето, все едно че си играеше с коте. Капка мастило се отдели от върха му и капна върху пергамента.
Внезапно момчето посегна, сграбчи перото в малкото си юмруче и докосна с върха му листа.
Задвижи ръката си на кръгове. Перото шумно заскърца.
Буквите бяха големи и тромави, но достатъчно ясни, за да ги разчетат.
V-a-a-s-c-o
— Вааско — прочете Паулин, след като бе изписана и последната буква.
S-u-a-r-i-z
— Васко Суарес — произнесе Хосе. — Португалско nombre.
После изпод ръката на детето се появиха и цифри.
8 6 800 Mors
— Осмият ден на юни, осемстотна година — каза Паулин.
— Хосе, моля те, провери страницата на Октавус — обади се Йосиф. — Коя година записва сега?
Хосе надникна над рамото на Октавус и погледна страницата.
— Последният му запис е за седмия ден на юни осемстотната година!
— Мили Боже! — възкликна Йосиф. — Двамата са свързани в едно цяло!
Всеки от четиримата се мъчеше да разчете мислите по лицата на другите в трептящата светлина на свещите.
— Знам какво си мислите и не мога да се съглася с това — каза Магдалена.
— Откъде можеш да знаеш, сестро, когато аз самият не знам — отвърна Йосиф.
— Надникни в душата си, Йосифе — саркастично го посъветва тя. — Сигурна съм, че познаваш собствения си ум.
Паулин вдигна ръце.
— И двамата говорите с гатанки. Ще кажете ли на стареца какво имате предвид?
Йосиф се надигна бавно, за да не му се завие свят.
— Хайде, да оставим за малко момчето с Октавус. Нищо лошо няма да му се случи. Приятели, искам да се качите с мен горе, за да обсъдим сериозно нещо.
Горе бе по-топло и по-удобно, отколкото във влажното мазе. Йосиф ги покани да се настанят на едно от писалищата. Той седна срещу Магдалена, а Паулин — срещу Хосе.
Разказа им за нощта, в която се роди Октавус, и припомни всяко значимо събитие от живота на младежа. Естествено, всички знаеха подробностите, но Йосиф никога досега не бе говорил за тях и сега бяха сигурни, че го прави с определена цел. След това абатът премина към по-кратката, но също така забележителна история на Примус, като спомена и събитията, които току-що бяха видели с очите си.
— Може ли да има съмнение, че наш свещен дълг е да запазим и поддържаме това божествено дело? — попита Йосиф. — Поради причини, които може би ще си останат завинаги неведоми, Бог е поверил на нас, Неговите слуги от манастира на Вектис, да бъдем пазители на тези чудни текстове. Той е дарил младежа Октавус, роден при чудни обстоятелства, с дарбата — не, с властта — да записва появата и заминаването на всички души, слизащи и напускащи този свят. Съдбата на човека е оголена на тези страници. Те са свидетелство за силата и всезнанието на Създателя и ние се смиряваме пред любовта и грижата, която Той изпитва към Своите деца. — По бузата му се плъзна сълза. — Макар и специален, Октавус е смъртно същество. Също като вас, аз се питах как може да бъде продължено великото му дело. И сега разполагаме с отговора.