Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Коментарът жегна Лора и тя вметна язвително:
— Знаеш ли, наистина трябва да го прочетеш. Преработих го в сценарий — така става ли? Ще ти оставя бройка. Чете се по-бързо. Ще получиш представа.
Лора и Грег си тръгнаха малко след вечеря, за да хванат влака за Вашингтон. Нанси остана да помогне в разчистването. Вечерта беше твърде приятна за разправии и Уил се беше отърсил от раздразнението си. Сега изглеждаше отпуснат и размекнат, съвсем различен човек от навитата пружина, която Нанси откриваше всеки ден на работното им място.
Навън светлината намаляваше и улиците постепенно утихваха, само от време на време се чуваше вой на линейка. Двамата работеха един до друг в малкия кухненски бокс, миеха и подсушаваха, като леко се олюляваха заради приятното замайване от шампанското. Уил вече беше минал на уиски. Двамата с радост вършеха работата си и домашната простота на миенето на чинии им действаше успокояващо.
По-късно Уил си помисли, че не беше го планирал, но вместо да посегне към следващата чиния, плъзна ръка по задника й и започна да го гали леко с малки кръгови движения. В ретроспекция реши, че е трябвало да се сети, че ще се стигне дотам.
Нанси вече имаше скули и фигура като на пясъчен часовник, и ако го попитаха, щеше да отговори, че външният вид определено има значение за него, по дяволите. Още повече, че характерът й се беше оформил под въздействие на наставленията му. Беше по-спокойна, не се изправяше на нокти от най-малката дреболия. Уил се развесели при мисълта, че част от цинизма му също се е стопила. От устните й само понякога се отронваше по някоя саркастична забележка. Желязното момиче скаут беше изчезнало, за да направи мястото на жена, която вече не опъваше нервите му. Тъкмо обратното.
Ръцете й бяха потопени в сапунената вода. Остави ги там, затвори очи за момент, но не каза и не направи нищо.
Той я завъртя към себе си и Нанси трябваше да се замисли какво да прави с ръцете си. Накрая ги постави мокри на раменете му и попита:
— Мислиш ли, че идеята е добра?
— Не, а ти?
— И аз.
Целуна я и му хареса допирът на устните й и начинът, по който челюстта й се отпусна. Обхвана задника й с длани и усети гладкостта на панталона й. Замотаната му глава се замъгли още повече от желанието и Уил се притисна към нея.
— Домакинката мина днес. Имам чисти чаршафи — прошепна той.
— Разбираш от романтика. — Сигурен бе, че е искала това да се случи.
Хвана хлъзгавата й ръка и я отведе в спалнята, отпусна се тежко на леглото и я придърпа върху себе си.
Целуваше сгорещената й шия и я опипваше под блузата, когато тя рече:
— Ще има да съжаляваме. Това е против всички…
Уил затвори устните й със своите и след малко се отдръпна.
— Виж, ако наистина не искаш, можем да върнем лентата няколко минути назад и да довършим миенето на чинии.
Тя го целуна — за първи път.
— Мразя да мия чинии.
Когато излязоха от спалнята, навън беше тъмно и дневната бе зловещо притихнала. Чуваше се единствено бръмченето на климатика и далечното свистене на автомобили по булеварда. Беше й дал да облече чиста бяла риза — нещо, което бе правил и преди с новите си приятелки. Като че ли им харесваше да усещат колосаната материя по голата си кожа и изобщо цялата образност на ритуала. Нанси не бе по-различна. Ризата я погълна и я покри с превзета скромност. Тя седна на дивана и сви колене към гърдите си. Кожата й бе прохладна и нашарена като алабастър.
— Искаш ли да пийнеш? — попита той.
— Мисля, че пих доста тази вечер.
— Съжаляваш ли?
— Би трябвало, но не съжалявам.
Лицето й все още бе леко зачервено. Уил си помисли, че изглежда по-хубава от всеки друг път, но същевременно и някак по-възрастна, по-зряла.
— Мислех си, че може да се случи подобно нещо — рече тя.
— Откога?
— От самото начало.
— Стига бе! Защо?
— Заради комбинацията от репутациите ни.
— Не знаех, че и ти имаш репутация.
— Моята е различна — въздъхна тя. — Добро момиче, безопасни избори, никога не клати лодката. Може пък тайно да съм искала да я преобърна и да видя какво е.
Той се усмихна.
— От трошаща топка до корабокрушение. Да виждаш обща тема?
— Ти си лошо момче, Уил Пайпър. Добрите момичета тайно харесват лошите момчета, не го ли знаеше?
Главата му вече бе по-бистра. Чувстваше се почти трезвен.
— Ще трябва да потулим това, нали знаеш.
— Зная.
— Имам предвид, заради твоята кариера и моето пенсиониране.
— Зная, Уил! По-добре е да тръгвам.
— Не е нужно да тръгваш.