Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Благодаря, но не мисля, че наистина искаш да преспя при теб. — Преди той да отговори, Нанси докосна сценария на Лора, който лежеше на масичката. — Ще го четеш ли?
— Не знам. Може би. Вероятно.
— Мисля, че тя иска да го направиш.
След като остана сам, Уил си наля уиски, седна на дивана и запали настолната лампа. Ярката светлина го заслепи. Загледа се в сценария на дъщеря си. Крушката се отразяваше върху обложката. Когато очите му привикнаха към светлината, отражението му заприлича на усмихнато лице, което гледаше към него. Сякаш го предизвикваше да вземе разпечатката. Уил прие предизвикателството.
— Шибана трошаща топка — промърмори.
Никога досега не бе чел сценарии. Блестящата метална спирала на подвързията му напомни кога за последен път бе виждал подобна — преди около месец, в дома на Марк Шакълтън. Обърна първата страница и се зачете. Нещо във формата го объркваше.
След няколко страници му се наложи да започне отново, но след това влезе в крачка. Героят, когото бе вдъхновил, се казваше Джак и пестеливото му описание като че ли му пасваше съвсем точно — як мъж под петдесетте, русокос продукт на Юга с непринудено държание и опак нрав.
Изобщо не се учуди, че Джак се оказа заклет алкохолик и женкар. Тъкмо беше започнал връзка с Мари — скулпторка, която би трябвало да си помисли хубаво преди да допуска човек като него в живота си, но бе безсилна да му устои. Както изглеждаше, Джак беше оставил следа от жени след себе си и Уил с болка откри, че една от тях е дъщеря му, младата Вики. Джак беше преследван от спомени за Амелия, емоционално крехка жена, която беше превърнал в метафизична каша, преди тя да се освободи с помощта на водка и въглероден окис. Амелия — едва прикрит вариант на Мелани, първата съпруга на Уил и майката на Лора — бе жена, за която водите на живота се оказали твърде опасни и трудни за прекосяване. Морава от отровата, тя се появяваше през цялото действие и го укоряваше за жестокостта му към Мари.
Някъде по средата Уил реши, че е твърде трезвен, за да продължава нататък, така че си наля още три пръста. Изчака алкохолът да го анестезира и продължи да чете до горчивия край — самоубийството на Мари в присъствието на плачещата Амелия и спасителното решение на Вики да сложи край на собствената си съсипваща връзка и да избере по-мил, макар и не толкова страстен мъж. А Джак? Продължи със Сара, братовчедката на Мари, с която се запозна на погребението. Трошащата топка продължаваше да сее разруха.
Когато остави сценария, Уил се зачуди защо не се е разплакал.
Значи така го виждаше дъщеря му. Нима е наистина такава гротеска?
Спомни си за шестте си бивши жени, многото си приятелки, безкрайната поредица връзки за по една нощ — а сега и Нанси. Повечето от тях бяха доста добри момичета. Помисли си за дъщеря си, доброто яйце, опетнено от вонята на развалено от баща й. Помисли си за…
Изведнъж нещо рязко го изтръгна от унеса. Сграбчи сценария и го отвори напосоки.
— Мамка му!
Използваният шрифт.
Беше „Куриер“, 12 пункта — същият като онзи от пощенските картички.
Беше забравил първоначалното си объркване при вида на шрифта — остатък от отминалото време на пишещите машини, доста странен избор за епохата на компютрите и принтерите. „Таймс Ню Роман“, „Гарамонд“, „Ариал“, „Хелветика“ — това бяха новите стандарти в света на падащите менюта.
Моментално влезе в интернет и намери отговора. „Куриер“, 12 пункта се оказа абсолютно задължителният шрифт за филмови сценарии. Ако пратиш на продуцент разпечатка с друго форматиране, в най-добрия случай ще те спукат от подигравки. И още една интересна находка — използваше се от програмисти, когато пишеха кода си.
Изведнъж в съзнанието му се появи картина. Два сценария с автор Питър Бенедикт и няколко черни тънкописеца „Пентел“ върху бяло бюро до библиотека с книги за програмисти. Гласът на Марк Шакълтън довърши образа: „Не ми се вярва, че ще успееш да го пипнеш.“
Известно време обмисляше тези асоциации, колкото и шантави да му се струваха, след което ги заряза. Идеята някогашният му съквартирант да има нещо общо със случая „Апокалипсис“ беше абсурдна. Шакълтън да тича из Ню Йорк, наръгващ, стрелящ, всяващ хаос. Как ли пък не!
Въпреки това пощенската картичка бе непроверена улика, вече бе сигурен. А да пренебрегне интуицията си щеше да бъде проява на пълна глупост, особено когато всичко останало водеше до задънена улица.
Грабна телефона и написа съобщение на Нанси: „Ще се наложи да почетем. Апокалиптикът може би е сценарист.“
28 юли 2009 г.
Лас Вегас
Докосна гладките, прохладни четиринадесеткаратови брънки на гривната и прокара пръст по неравния пръстен от диаманти около тясното правоъгълно стъкло на часовника.