Книга на мъртвите на древните египтяни
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Ватев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на мъртвите на древните египтяни». Краткое содержание книги:
162 ГЛАВА
ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЧУВСТВО ЗА ТОПЛИНА ПОД ГЛАВАТА НА МЪРТВИЯ
Здравей, бог-лъв, владетелю могъщ,
с двойното перо, красящо твойта диадема
и с камшика страшен, знак на управляване!
Ти, мъжко същество могъщо, твоят блясък
сияе в дълбините на небето;
многобройните ти форми и превръщения
на твоето създаване са скрити
в окото слънчево.
Зоват ли те, о, скороходещо всесилен с големи крачки,
към молещите спускаш се на помощ.
Нещастният закриляш ти от този, който го гнети.
О, чуй ти моя вик на отчаяние!
На помощ ми ела!
Наистина, аз кравата свещена съм!
Божественото твое име е винаги на устните ми!
Изслушай ме, когато възвестявам:
Хакахакер е името ти!
Аурауаакерса-Анк-Ребати е името ти!
Херсерау е името ти!
Херсата е името ти!
О, бог, помни, аз всички твои имена почитам,
защото наистина съм кравата свещена!
О, господарю, чуй гласа на моята молитва:
когато наредиш да бликне топлината на живота
под главата на Ра от Хелиопол,
благоволи покойния да пазиш пред вратата на небето,
та той да стане като онези, които земята населяват.
Наистина, той е душата ти, от тебе непризната.
Към мен се приближи, защото съм Озирис!
Стори под моята глава да бликне топлината на живота,
защото аз съм живата душа
на тялото огромно и безжизнено на бог.
То в Хелиопол почива и името му е:
Ху-хенер-уру-баркхата-джау…
Ела, о бог! Дух направи ме в божествената твоя свита,
защото, ето, аз съм ти!
Тези заклинания се изричат над изображението на свещена крава, направена от фино злато и сложена на шията на покойния. Да се направи освен това надписът, който следва, върху неупотребяван папирус и да се постави под главата му. Тогава покойният ще почувствува голяма топлина в цялото си същество, сякаш е жив на земята.
Този талисман притежава голяма защитна сила, защото някога е бил създаден от Свещената крава за нейния син Ра, когато неговата жизнена сила е отслабнала и неговия дом е бил обкръжен от духовете на огъня. По този начин покойният ще стане божество в отвъдния свят и неговото славно тяло няма да бъде отблъснато пред никоя от вратите на Дуат. Ето думите, които трябва да се изричат, докато поставят изображението на богинята на шията на покойния: „О, Амон93! Амон! Ти, който гледаш
от висините на небето към земята!
Лицето си сияйно обърни към тялото безтрепетно
на твоя син многообичан!
Направи го силен, пъргав, страшен
в света отвъден!“
Това заклинание е велика мистерия. Недопускай някой да го види! Ще бъде ужасно то да стане известно на всички. Крий го грижливо. Неговото име е: „Заклинанието на скрития дом.“
163 ГЛАВА
Заклинания, за да се запази тялото на покойния от промени и нещастия в подземния свят; как да се предпази от нападките на духовете, които разкъсват душите, затворени в Дуат; как да стане така, че ужасните престъпления, които е извършвал през земния си живот, да не се появяват пред неговите очи на дух; как да се запази жизнеността на неговите органи и кости от червеите и от духовете, които биха могли да се нахвърлят върху него в отвъдния свят; как да му се даде свободата да се движи, за да може да прави всичко по своя воля.
Аз съм душа на бог, но тялото й
огромно и бездиханно почива в град Ат-хабу.
Духът на този град простира своята закрила
върху безжизненото тяло на Хартхи.
Ръката му изтръгната почива в блатата на Сенха-карха…
Душа божествена! Туптенията на сърцето ти
не се долавят нито като ставаш, нито като лягаш.
Почиваш, о, душа, близо до божественото твое тяло, простряно в град Сенха-Паркана!
Спаси ме от духа с лице ужасно,
сърцата взима той и органите похищава.
Когато той започва душите да гризе,
пламъци бълват от устата му…
О, ти, душа, която вътре в твоя труп прострян си,
гори самотен твоят огън
посред вълните на море кипящо…
Знай; от силата на огъня ще трябва да се отречеш
в присъствие на този, който ръка издига.
Той се стреми към вечния живот,
както небето е без брегове и граници,
защото на небето наистина душата ти принадлежи,
а пък земята притежава нейната телесна форма.
От примката на злите духове спаси ме,
93
Амон — слънчев бог, идентифициран с бог Ра, почитан в Хелиопол и Тива по времето на XI династия (2160–2000 г. пр.н.е.). Покровител на синия цвят. Провъзгласен за главен бог (Амон-Ра) от владетеля Аменемхат I (2000–1970 г. пр.н.е.)