Подозренията убиват

— А това не би било добре за „Удман и Уелд“ — добави Бианки и кимна с разбиране.

— Нито пък ще е добре за бъдещето ми като адвокат — допълни. Стоун.

— Разбирам твоя проблем. Сигурно мислиш, че ако научиш нещо, хайде да кажем съмнително, относно действията на обвинението срещу Данте, то ще ти даде по-добри позиции спрямо офиса на окръжния прокурор.

— Да. Хрумна ми например, че ако са изфабрикували фалшиви доказателства, Данте и адвокатите му са наясно с тях.

— Логично предположение — съгласи се Бианки. — Долче, защо не заведеш Стоун в кухнята да хапне нещо?

— Добре, татко — измърка Долче, хвана Стоун за ръка и го поведе към кухнята. — Татко иска да говори по телефона — обясни. — Каза ми, че си ял, не искаш ли нещо за десерт?

— Да — каза Стоун.

— Какво ще кажеш за един чудесен италиански сладкиш със сирене?

Стоун примигна и каза:

— Да, моля.

Долче се засмя и извади малко кейкче от хладилника.

— Заповядай, другото ще остане за после.

Стоун се справи със сладкиша, пи кафе и си побъбри с домакинята си близо три четвърти час. Най-сетне се появи Едуардо Бианки.

— Хареса ли ти кейкът със сирене? — попита той.

— Беше направо превъзходен — отговори Стоун.

— Росария е голяма майсторка, приготвя го чудесно. Така… Разговарях с… едни лица и мисля, че има напредък. Изглежда обвинението е направило удар с предоставените записи от подслушани от следствената служба на окръжния прокурор телефонни разговори на Данте. Странното е, че въпреки прослушването на тези записи по време на процеса, Данте категорично отрича да е казвал уличаващите го думи.

— Значи записите са били обработени, така ли?

— Естествено, адвокатите на Данте подложили лентите на експертиза, но специалистите не успели да открият признаци за фалшификация; Ще ги дадат на повторна експертиза, на други специалисти. Става дума за само една минута и половина от записа, който се е оказал ключов за осъждането на Данте. Той продължава да отрича, че е казал подобно нещо, но тъй като не е бил призован като свидетел на защитата, не е направил това опровержение в съда, то не е било взето предвид.

Стоун кимна замислено.

— Мога ли да се обадя по телефона?

— Използвай този в кабинета — предложи Бианки, — аз през това време ще хапна малко от сладкиша.

Стоун се надяваше от все сърце, че ще намери в указателя номера на Мартин Бруъм. Слава Богу, така излезе.

Отговори му женски глас и той помоли да го свържат с Бил Егърс, ако е още там. За щастие, не си беше тръгнал.

— Ало?

— Бил, тук е Стоун. Слушай ме внимателно. От много сигурен източник научих, че записите на телефонните разговори, благодарение на които е осъден Данте, са били обработени. От Дийкън или от някой негов човек.

— Благодаря ти — каза Бил. — Това е много интересно.

— Как вървят нещата?

— Звънни ми утре — и затвори.

Стоун се върна в кухнята.

— Е, полезна ли беше информацията? — попита Бианки.

— Мисля, че да. Утре ще разбера със сигурност.